Определение № 7121 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6452/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. П. Д. и по частни жалби на Д. В. и И. М. П., двете представлявани от адв. Славов, против определение № 561 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело № 941/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което жалбата на Д. В. срещу заповед № 421/ 25.11.2005г., издадена от кмета на община Правец, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят П. Д. поддържа, че определението е неправилно, тъй като за жалбоподателката Д. В. е налице правен интерес от оспорване на административния акт. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Частните жалбоподатели Д. В. и И. М. П. излагат подробни и идентични съображения за недопустимост на определението и постановяване му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Молят съдебният акт да бъде отменен и делото да бъда върнато на друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания за продължаване на процесуалните действия. Ответната страна – кмет на община Правец оспорва частните жалби, подадени от Д. П. Д. – В. и от И. М. П.. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответниците В. Д. В., П. Д. П., „ДИППА“ ЕООД, гр. София, „Тера тур сервиз“ ЕООД, гр. София, М. Д. Г., Ц. В. Т., Р. В. З. и В. С. В. не изразяват становище. Частните жалбоподателки Д. В. и И. М. П. представят писмени становища, с които възразяват срещу съображенията на кмета на община Правец в отговорите на частните жалби. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба на И. М. П. и частната жалба на П. П. Д. са недопустими, като подадени от лица без правен интерес от оспорване. Двамата частни жалбоподатели не са обжалвали заповедта на кмета на община Правец и следователно определението, с което жалбата на Д. В. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, не засяга негативно тяхната правна сфера. Поради това съдебният акт не е неблагоприятен за двамата частни жалбоподатели и същите нямат правен интерес от неговото оспорване (чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 236 АПК). По тези съображения частните жалби на И. П. и на П. Д. против определението на административния съд следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по настоящото дело в тези части следва да бъде прекратено. Частната жалба на Д. В. е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Изводът за недопустимост на жалбата на Д. В. против заповед № 421/ 25.11.2005г. на кмета на община Правец в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК – липса на правен интерес от оспорване е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Предмет на оспорване е заповед № 421/ 25.11.2005г. на кмета на община Правец, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР е одобрено нанасяне в кадастралния план на гр. Правец от 2002 г., на имотните граници на имот 6406 (част от бивш земеделски имот пл. № 266 б, нива с площ 1.122 дка, възстановена с решение № 6261/10.05.2005 г.) и промяна на имотните граници на имоти пл. № 266, 271, 1164,1165 и обособяването на нов имот пл. № 6407 по кафявите линии и цифри, съгласно графичното приложение. С оглед основанието за издаване на заповедта заинтересовани лица с право да оспорят административния акт се тези, посочени в § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, т. е. собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права са засегнати от изменението. В случая административният съд правилно приема, че жалбоподателката Д. В. няма качеството на заинтересовано лице по смисъла, посочен по- горе, тъй като не се легитимира като собственик или титуляр на вещно право върху имот, засегнат от изменението. Като наследник на П. Д. жалбоподателката е собственик на идеална част от парцел II, кв. 120, м. „Хановете“, по плана на гр. Правец, отреден за част от имот с пл. № 271 (целият с площ от 18723.28 кв.м.), но не е идентичен с него. Западната регулационна линия на урегулирания поземлен имот не съвпада с имотната граница на имот пл. № 271, а нанесените с обжалваната заповед имоти с пл. № 6406 и с пл. № 6407 са части съответно от бивш земеделски имоти с пл. № 266б и 266в. С нанасянето на имотите в кадастралния план се засяга границата на имот пл. № 271, но не и границата на УПИ II, кв. 120 по плана на гр. Правец. В този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза и обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание. Експертизата правилно е кредитирана от съда, тъй като отговаря на поставените от страните въпроси, не се опровергава от останалите доказателства и не е оспорена от жалбоподателката по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. Доводът на жалбоподателката, че се легитимира като собственик на имот пл. № 271 с нот. акт № 48, дело 1349/ 1994г, който не е обсъден от съда, е неоснователен. С цитираният нот. акт Д. – В. в качеството на едноличен търговец купува дворно място с площ от 1200 кв.м., представляващо имот пл. № 275, кв. 120 по плана на гр. Правец, който е съседен на имот пл. 271, кв. 120 и не е част от него. Останалите съображения в частната жалба засягат съществото на правния спор и не следва да бъдат обсъждани. След като не е заинтересовано лице в хипотезата на § 1, т. 13 от ДР на ЗУТ жалбоподателката няма правен интерес от оспорване на заповедта на кмета на община Правец. Правният интерес е задължителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, включително когато административният акт се оспорва с доводи за нищожност, а отсъствието му прави жалбата недопустима. Това е достатъчно основание за прекратяване на съдебното производство. За пълнота следва да се отбележи, че изводът на административния съд за недопустимост на жалбата в хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК – по оспорването има влязло в сила съдебно решение, е неправилен. Разпоредбата визира хипотези, при които спорът е разрешен със сила не пресъдено нещо. Определението по адм. дело № 248/ 2010 г. по описа на Административен съд София – област, влязло в сила с определение по адм.дело № 1723/ 2011г. на Върховния административен съд, не разрешава материалноправен спор и не формира сила не пресъдено нещо. Ето защо чл. 159, т. 6 АПК е неприложим. Това обаче не се отразява на законосъобразността на крайния извод на административния съд за прекратяване на съдебното производство, с оглед изложеното по- горе относно липсата на правен интерес от оспорване. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,