Определение № 182 от 05.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 886/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.второ ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „КМТ”ЕООД, [населено място] срещу определение № 13 от 06.01.2021г. по ч.т.д. № 178/2020г. на ВКС, ТК, състав на ІІ т.о. за връщане като недопустима на основание чл.275,ал.2 във вр. с чл.262,ал.2,т.1 ГПК на частна жалба вх.№ 10178 от 23.12.2020г., постъпила в съда на 29.12.2020г., подадена от „КМТ” ЕООД против определение № 405 от 15.10.2020г., постановено по същото частно производство по описа на ВКС. С последното е върната като недопустима подадената от дружеството частна жалба вх. № 5546 от 11.07.2020г. срещу определение № 80 от 13.02.2020г. по ч.т.д.№ 179 по описа на ІІ т.о. на ВКС за потвърждаване на определение № 237 от 17.07.2019г. по в.ч.гр.д.№ 267/2019г. на АС Велико Търново. За да постанови атакуваното определение, съставът на Второ т.о. на ВКС е констатирал, че съобщението за постановеното определение № 405 от 15.10.2020г. е връчено на дружеството на 15.12.2020г. лично на управителя С. Н. и законоустановения срок по чл.275,ал.1 ГПК изтича на 22.12.2020г. - присъствен ден. Съобразено е, че и изпращането по пощата на частната жалба, не преодолява пропускането на срока, тъй като датата на подаването е 23.12.2020г. - също извън едноседмичния. По тези съображения частната жалба е счетена за недопустима като просрочена. С частната жалба се иска „на основание ТР №5/2015г. на ОСГТК на ВКС и цитирана съдебна практика, да бъде отменено Определение № 13 от 06.01.2021г. и Определение № 80 от 13.02.2020г. и двете постановени по ч.т.д.№ 178/2020г. на ІІ т.о. на ВКС”. Изложените съображения касаят единствено мотивите на определение № 80 от 13.02.2020г., което е имало за предмет обжалване на акта, постановен в частното въззивно производство пред АС Велико Търново /в.ч.гр.д.№ 267/2019г./, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу отказа на Ловешкия ОС за спиране на производството по гр.д.№ 716/2017г. на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК: Оспорва се правилността на извода в Определение № 80 от 13.02.2020г. на ВКС, че производството по гр.д.№ 716/2017г. на ОС Ловеч е приключило с влязло в сила решение, постановено по реда на чл.435 ГПК като се твърди, че производството пред окръжния съд е по чл.463 ГПК. Поддържа се, че неправилни са изводите в Определение № 80 от 13.02.2020г. на ВКС, че определението по искането за спиране на производството, което не е уважено, не подлежи на обжалване. Твърди се, че това становище е в противоречие с ТР №5/2015г. от 12.07.2018г. на ОСТГК на ВКС. Поддържа се, че произнасянето в Определение № 80 от 13.02.2020г. на ВКС е в противоречие и с цитирана съдебна практика, съгласно която, при наличие на висящо производство по чл.250 ГПК /каквото искане дружеството е депозирало по отношение на постановеното от Ловешкия ОС решение по гр.д.№ 716/2017г./, следва производството по обжалване на основното решение да бъде спряно и да изчака произнасянето по молбата по чл.250 ГПК. Частната жалба е неоснователна: Определение № 13 от 06.01.2021г. по ч.т.д. № 178/2020г. на ВКС, ТК, състав на ІІ т.о. е законосъобразно. При дължимата от настоящия състав, съгласно ТР №6/2017г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС служебна проверка на правнорелевантните факти, относими към преценката за редовността и допустимостта на подадената от „КМТ”ЕООД частна жалба вх.№ 10178 от 23.12.2020г., постъпила в съда на 29.12.2020г., против определение № 405 от 15.10.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 178/2020г., се констатира правилността на изводите, че частната жалба, подадена по пощата, е просрочена, поради което е недопустима и законосъобразно е върната. Както се посочи, настоящата частна жалба не съдържа твърдения, опровергаващи фактическите констатации за датата на уведомяване на дружеството /15.12.2020г., присъствен ден, лично чрез управителя/ и датата на изпращане по пощата на частната жалба /23.12.2020г./. От горното следва, че определение № 405 от 15.10.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 178/2020г. за връщане като недопустима частната жалба срещу предходното определение на същия състав е влязло в сила - чл.296,т.2 ГПК. От това следва, че предходното определение № 80 от 13.02.2020г. по ч.т.д.№ 178/2020г. на ІІ т.о. на ВКС, срещу което са изложените в настоящата частна жалба съображения, е в сила от датата на постановяването му като необжалваемо - чл. 296,т.1 ГПК и не може да бъде предмет на последваща инстанционна проверка, каквато „КТМ”ЕООД се домогва да инициира чрез настоящото производство посредством подадената настояща частна жалба. По изложените съображения състав на ТК на ВКС, Първо т.о