Определение № 5242 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3621/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. М. от [населено място] срещу разпореждане № 20120858/18.04.2024 г. по гр.д. № 15012/2007 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 306, ал.2, във вр. с чл. 286 ГПК е върната молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 3855/01.07.2020г. по в.гр.д. № 14757/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение 446843/09.07.2018 г. по гр.д. № 15012/2007 г. на Софийския районен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата Ф. Я. П. и Н. К. И. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Първоинстанционният съд е констатирал, че молбата на М. Д. М. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, с което е потвърдено постановеното по гр.д. № 15012/2007г. на Софийския районен съд първоинстанционно решение в производството по извършване на съдебна делба, не отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като не е вписана съгласно чл. 112, б „к“ ЗС.С разпореждане № 20109691/29.11.2023г. молбата е оставена без движение, с указания същата да бъде вписана в ИР към АВ като е указано на молителя, че в случай на неизпълнение, същата ще бъде върната. Разпореждането му е било връчено на 02.01.2024г.В срока за изпълнение на указанията молителят е депозирал молба от 09.01.2024 г. по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за вписване на молбата за отмяна.С разпореждане от 15.01.2024 г. срокът е продължен с един месец от датата на разпореждането.Указанията не са били изпълнени в срок, поради което молбата за отмяна е била върната. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна. Според т.2, мотиви от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, изискването по чл. 112, б. „к“ ЗС е въведено с изменението на ЗС, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. и има конкретна цел, а именно да се даде гласност на съдебния спор относно недвижим имот, което е от значение за сигурността на гражданския оборот, както и при уреждане на правоотношенията с лица, породени от фактически или правни действия спрямо този имот. Изискването за вписване на молбата за отмяна е уредено в специален закон, като предпоставка за надлежно движение на извънинстанционното производството за съдебен контрол по Глава 24 ГПК, което обуславя приложението на чл. 306, ал. 2 ГПК, като санкционна процесуалноправна последица на закона, настъпваща в резултат на процесуално поведение на страната - молител, несъобразено с указанията на съда. Разпоредбата на чл. 112, б. „к“ от ЗС предвижда, че на вписване подлежат молби за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване. Съгласно чл. 112, б. „з“ на вписване подлежат влезлите в законна сила решения, които заместват актовете по б. „а “, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.От тази уредба следва, че се вписват както исковите молби за признаване право на собственост /делба/ върху недвижими имоти и съдебните решения по тези искове, така и молбите за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК на тези решения.Неизпълнението на указанието за вписване на молбата за отмяна е основание за администриращия съд да я върне. В случая молителят не е изпълнил в срок /продължен по негово искане с още един месец/ указанията на администриращия съд да представи вписана молба за отмяна на влязло в законна сила решение за извършване на делбата, което е било основание за нейното връщане. Ето защо, подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане № 20120858/18.04.2024 г. по гр.д. № 15012/2007 г. на Софийския районен съд – потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,