Решение № 6680 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2025 г.

Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. В. С., действащ чрез процесуалния представител адвокат Мишев, против решение № 9475 от 31.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1802/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-104/20.06.2025 г. на директора на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане [номер]/протокол № N01121/31.03.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - Пловдив; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. По съображения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост (относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК) касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив (за чиято незаконосъобразност навежда доводи), и преписката се върне на административния орган със задължителни указания. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Минкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на съдебното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. На 20.02.2019 г. В. В. С. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. По искането е постановено разпореждане на 31.08.2025 г. от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което такава пенсия му е отпусната, считано от 25.11.2021 г. Разпореждането е обжалвано от заявителя със съображения, че неправилно пенсията не е отпусната от датата на заявлението, а от по-късна дата, неточно е изчислен индивидуалният му коефициент и неправилно не му е зачетен конкретно посочен осигурителен стаж. По жалбата е постановено решение на 20.06.2025 г. от директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което тя е отхвърлена като неоснователна. Решаваща в тази насока е преценката на горестоящия административен орган, че не следва да бъде зачетен претендираният стаж в „Булгарцветинвест“ АД (бивша държавна фирма „Булгарцвеинвест“) като несъществуващ, както и допълнително представеният стаж като самоосигуряващо се лице в ЕТ „ВВС – В. С.“, поради липса на данни в регистъра на осигурените лица и невнесени осигурителни вноски, в резултат на което общо положеният от осигуреното лице стаж, превърнат към трета категория, при сбор от осигурителен стаж и възраст 100, изпълнява условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО към 25.11.2021 г., считано от която дата е отпусната пенсията. Посочил е и, че при определяне на размера на пенсията (респ. преди това на индивидуалния коефициент) е зачетен целият доказан с надлежни писмени документи и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителен стаж и доход. За да не уважи жалбата на В. С. срещу това решение, първоинстанционният съд е обосновал извод за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът подробно е обсъдил основният спорен въпрос, свързан с приложението на материалния закон относно това правилно ли е определен осигурителния стаж и доход на оспорващия, въз основа на който е изчислен окончателният размер на пенсията, както и относно размера на индивидуалния коефициент, който е структуроопределящ елемент в размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Приел, че: след като не е осъществявал реално дейност като ЕТ, за тези периоди С. не попада в кръга на осигурените лица; стажът му като военнослужещ не достига за пенсиониране по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, но е достатъчен за отпускане на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, на каквото основание на С. е отпусната пенсия, и то от правилната дата, когато е бил налице изискуемият сбор от стаж и възраст; индивидуалният коефициент на лицето е определен в по-благоприятен за него размер, като в своето решение контролният в йерархията на пенсионното осигуряване орган е проследил както нормативната база, уреждаща този вид отношения, така е и онагледил начина, по който размерът на ЛПОСВ е бил определен. Подложеното на касация съдебно решение, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а касаторовите възражения за противното са неоснователни. Решението на Административен съд – Пловдив, с което жалбата на С. против решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на административните органи и обуславящите ги такива) е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред настоящата инстанция. За пълнота следва да се отбележи, че представените от касатора с жалбата му до настоящата инстанция документи касаят стажа му като военнослужещ, който е зачетен изцяло и коректно, и този стаж не достига, за да бъде пенсиониран С. по условията на чл. 69, ал. 1 от КСО. Освен това, от доказателствата по делото е видно, че: претендираният стаж като самоосигуряващо се лице в ЕТ „ВВС – В. С.“ не е надлежно заверен в осигурителната книжка на лицето (положените в нея индивидуални печати на ревизори не съответстват на утвърдените образци); изчисленият индивидуален коефициент на С., структуроопределящ за размера на пенсията му, е на база доказания осигурителен стаж и доход, при спазване на съответния алгоритъм и в по-благоприятния за него размер от възможните два; датата, от която му е отпусната исканата ЛПОСВ, не е от датата на подаденото заявление, не защото е било водено наказателно производство или пенсионното такова е било спирано, а защото кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав по чл. 69б, ал. 1 от КСО са били налице не към 20.02.2019 г., а едва към 25.11.2025 г. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от касатора. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на ТП на НОИ – Пловдив, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в размер от 200 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 102,26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,