Определение № 454 от 02.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2640/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Л. И., срещу определение от № 5716 от 25.03.2013г. по ч.гр.д. № 3543/2013г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 13.02.2013г. по гр.д. № 5320/2013г. на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, за отхвърляне на заявление по чл.417 ГПК на жалбоподателя. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите относно даване на указания на заявителя за внасяне на държавна такса по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и приложимостта на чл.101 ГПК в заповедоното производство Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: По поставените от частния касатор въпроси, свързани с даване на указания в рамките на заповедното производство, е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.1/, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд