Определение № 377 от 10.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1808/2013 г.

Производството е по чл.282, ал.4 ГПК. Постъпила е молба от К. Й. М., като [фирма], [населено място] с искане да бъде върната внесената като обезпечение сума в размер на 4914 лв., като твърди, че в двуседмичен срок от постановяване на определението, с което не е допуснато касационното обжалване, ответникът не е предявил иск за обезщетение за вреди. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбата е основателна. С определение от 09.04.13г. по т.д.№ 1808/13г. ВКС спря изпълнението на въззивно решение № 2669/12г. по т.д.№ 1911/12г. на Варненския окръжен съд срещу внесено обезпечение от молителя К. Й. М., като [фирма] в размер на 4914 лв. С определение № 162/05.03.14г. ВКС не допусна касационно обжалване на въззивно решение № 2669/12г. по т.д.№ 1911/12г. на Варненския окръжен съд, с което К. Й. М., като [фирма] е осъден да предаде на [фирма] държането на търговско място № 535 в [населено място], пазер „Централен /Колхозен/”. По делото ответникът не е представил доказателства за предявяване на иск за обезщетение за вреди от забавяне на изпълнението, поради което на основание чл.282, ал.4 ГПК внесеното обезпечение следва да се върне на молителя. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд