Определение № 609 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11434/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД, гр. София срещу Определение № 19439/10.10.2024 г. по адм. дело № 9800/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт като се иска отмяната му. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД с искане за прогласяване нищожността на Решение № 000149/09.05.23г., Решение № 000172/06.06.23г. и Решение № 000209/06.07.23г., трите издадени от специализирана ортопедична ЛКК при МЦ "Св. Ана" ООД, гр. Враца на Е. К. Г. от гр. София, поради недопустимост и е прекратил производството. Съдът е приел, че жалбоподателят не е сред изчерпателно изброените заинтересовани лица по чл. 112 от ЗЗдр., имащи право да оспорват по този ред актовете на медицинската експертиза, от една страна, и решенията на ЛКК не подлежат на пряк съдебен контрол, с оглед предвиденото задължително обжалване по административен ред, от друга страна. Предвид неналичието на активна процесуална легитимация /респективно на правен интерес/ за жалбоподателя по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК и липсата на подлежащи на обжалване пред съд административни актове, съгласно чл. 159, т.1 от АПК, АССГ е приел недопустимост на оспорването и е прекратил образуваното по жалбата на "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД съдебно производство. Определението е правилно. Съгласно чл. 112, ал.1 т.2 от ЗЗдр., обжалванията и възраженията срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ от страна на заинтересованите лица и органи /освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността/ се правят в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК. Нормата е императивна и лимитативна, както при определяне на активно легитимираните да обжалват посочените актове лица, така и по отношение на визирания ред за оспорване. С оглед признатото и от жалбоподателя обстоятелство, че няма качество на осигурител на освидетелстваното лице, от една страна, и липсата на уредена възможност за пряк съдебен контрол на решенията на ЛКК, правилни са изводите на АССГ за недопустимост на жалбата на посочените две законови основания – чл.159, т.1 и т.4 от АПК. Отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимост на съдебното производство. В този смисъл, като го е прекратил Административният съд София- град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,