Определение № 3986 от 14.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3835/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение от 24.06.2024г. по в.гр.д.№ 232/2024 г. на АС - Пловдив. С определение № 621/10.02.2025 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. С решение от 14.03.2025 г. гр.д. № 3835/2024 г., като е отменил решение от 24.06.2024 г. по в.гр.д. № 232/2024г. на АС – Пловдив, е отхвърлил предявения от Ж. П. иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България сумата над 8 000 до 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2023г. до окончателното изплащане. С молба вх. № 7063/15.04.2025 г. Прокуратурата на Република България, моли да бъде допълнено решението от 14.03.2025 г. в частта му за разноските, като същите ,направени пред първата и въззивна инстанции бъдат намалени съразмерно с уважената част на иска. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Ж. П. не е представил писмен отговор на молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С решението си от 14.03.2025 г. настоящия състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд е отменил частично въззивното решение и е отхвърлил предявения иск от Ж. Д. за сумата над 8000лева, но не му е присъдил разноски. С определение от 23.05.2025г. ВКС е осъдил на Прокуратура на РБ да заплати на Ж. П. сумата 1100 лева разноски за касационната инстанция. Своевременно с молба вх. № 6995/14.04.2025 г. процесуалният представител на Прокуратурата на Република България е заявил, че присъдените разноски за пред първата и въззивна инстанции следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от исковата претенция, но със своето решение ВКС не се е произнесъл по това искане. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е основателна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените по делото разноски в съобразно уважената част от иска му. Предмет на разгледания от съдилищата иск е била претенция за заплащане на неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер на общо 30 000 лева. С оглед уважената от касационната инстанция част от този иск в размер на 8000 лева, в тежест на ответника по иска – Прокуратура на Република, следва да се присъдят съразмерно разноски по правилото на чл.78, ал. 1 ГПК в размер на 1100 лева – за производството пред първа инстанция и 1100 лева – за производството пред въззивна инстанция или общо 2 200 лева за двете инстанции, а в случа са присъдени такива в общ размер от 2625 лева Ето защо на основание чл. 248, ал. 1 ГПК настоящият състав намира, че следва да отмени решение от 24.06.2024г. по в.гр.д.№ 232/2024 г. на АС - Пловдив и потвърденото с него решение от 07.03.2024 г. по гр. д. № 3066/2023 г. на ОС - Пловдив ,имащи характер на определения в частта им за разноските, като бъдат присъдени такива в размер на 2200 лева за всички инстанции. Предвид изложените съображения, съдът