Решение № 1846 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 627/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. А. Б. срещу Решение №1185 от 12.12.2025 г. на Административен съд (АС) - Монтана по адм. дело №369/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. А. Б. срещу Отказ, рег. № 1808р-31937 от 04.11.2025 г. на началника на Районно управление (РУ) – Монтана при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Монтана за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях. Касационният жалбоподател – Б. А. Б., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че административният орган не е изложил фактическите и правни основания за издаването на акта, който пропуск не е обсъден от първоинстанционния съд. В акта си органът не е посочил, по кое от всичките основания, по които може да се иска издаване на разрешение за притежание на огнестрелно оръжие, се произнася. По този начин не е изяснен пълно и всестранно предметът на спора. Необосновано административният съд не е възприел и кредитирал аргументите му в тази насока, а е приел, че правата му не са нарушени, само поради факта, че с Писмо, peг. № 180800-15506 от 28.10.2025 г. са поискани допълнителни сведения относно конкретната необходимост от издаване на разрешение за притежание на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), органът е длъжен да даде на лицето 30 дневен срок за отстраняване на непълноти. В конкретния случай му е даден срок само от 7 дни, с което е нарушена законоустановената процедура. Не е обсъдено от административния орган и от съда, че към датата на подаването на искането - 02.10.2025 г. е притежавал валидно издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20160180826 със срок на валидност до 14.12.2025 г. Отказът на административния орган е постановен на 04.11.2025 г, т.е. в рамките на действащо и валидно разрешение. По този начин за периода от постановяването на отказа 04.11.2025 г. до изтичането на валидността на разрешението 14.12.2025 г. има едновременно валидно издадено разрешение, а от друга страна - отказ от издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие. Позоваването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, като основание за отказ, е незаконосъобразно и неотносимо, тъй като при издадено и валидно все още разрешение за съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, единствено отпадането на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ може да доведе до отнемането на разрешение в срока на неговата валидност. Тежестта за доказване на отпадането на основателната причина е на административния орган. Както в административното производство, така и впоследствие в съдебното производство, от страна на административния орган не е установено каква е била основателната причина за издаване на разрешението за придобиване и съхранение, както и че тя е отпаднала и поради това на лицето се отказва да се издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Съдът не е обсъдил в пълнота и с относимите правни норми статуса му като бивш държавен служител в МВР, за което е представено и Удостоверение № 681500-165 от 11.04.2016 г. От него е видно, че е бивш държавен служител от системата на МВР за периода 19.09.2003 г. до 26.03.2016 г. Редът за получаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия за бивши служители в системата на МВР се определя от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ, където изрично са изброени и документите, които лицата следва да предоставят. Доказването на конкретна необходимост или нужда от самоотбрана не е към тях. Посочените в решението правни норми - чл. 76 и чл. 87 ЗОБВВПИ, които съдът приема, че административния орган е имал задължението да спази и които приема, че са основание за издаването на отказа, нямат никаква връзка с подаденото от заявителя искане. Съвкупното тълкуване на всички законови разпоредби от глава Четвърта, раздел III, уреждащи условията и лицата, които могат да заявят и получат разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие показва, че законодателят е посочил изчерпателно всички случаи, в които заявителят следва да докаже целта, за която ще използва огнестрелното оръжие - за служебни цели или за самоотбрана, за ловни цели, за спортни цели. В чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ, уреждащ първоначалното искане и в чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, уреждащ продължаването на срока на разрешенията за носене и употреба, са изключени лицата по чл. 78 ЗОБВВПИ, като лица, които следва да представят доказателства по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ и да обосновават конкретна и непосредствена заплаха за живота и здравето си към датата на подаване на заявлението. Използваната законодателна техника недвусмислено указва, че нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗОБВВПИ са специални по отношение на общия ред. Служебното му минало и произтичащият от него повишен риск не са обсъдени от съда, и както той, така и административният орган не са отчели релевантно и съществено обстоятелство, че Б. е бивш служител на специализирани полицейски сили, участвал в специализирани операции и акции на територията на цялата страна срещу организираната престъпност. Това обстоятелство обективно поражда повишен и дълготраен риск за личната му сигурност и сигурността на семейството му, който не се изчерпва с прекратяване на служебното правоотношение. Заплахата при такива лица е по естеството си латентна и трудно доказуема. Характерът на дейността, извършвана в рамките на работата в МВР (жандармерията) предполага, че възможните заплахи рядко се манифестират чрез преки и документирани сигнали, рискът е постоянен, но скрит, особено когато са засегнати интереси на организираната престъпност. Изискването за доказване на „пряка и непосредствена заплаха“ в подобни случаи обезсмисля превантивната функция на закона и противоречи на неговата цел. При преценка за наличие на основателна причина по чл. 58 ЗОБВВПИ следва да се отчитат: професионалната биография на лицето, характерът на извършваната дейност, обективно повишеният риск, произтичащ от минали служебни ангажименти. Основателната причина за самоотбрана може да произтича от естеството на заеманата длъжност в миналото, а не само от конкретно настъпили инциденти или подадени сигнали. Именно отчитайки тези специфики на дейността на служителите на МВР, законодателят е определил отделен режим за тях, без по същество да има необходимост от доказване на конкретна и непосредствена заплаха всеки път към момента на издаване на разрешението на носене, съхранение и употреба. Отказът за издаване на разрешително в конкретния случай игнорира обективно съществуващ риск, свързан със служебното му минало и го поставя в по- неблагоприятно положение именно заради изпълняваната в миналото държавна служба. Отказът противоречи на принципа, че държавата следва да осигури адекватна защита или поне да не възпрепятства разумната лична превенция. Изискването лице, което е участвало в специализирани операции срещу организираната престъпност да доказва настъпила конкретна заплаха, за да му бъде признато право на самоотбрана, представлява формален и житейски необоснован подход, несъвместим с целите на ЗОБВВПИ и с превантивната функция на закона. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен атакуваният отказ. Претендира разноски. Представлява се от адв. Й. Замфирова. Ответникът – началникът на Районно управление – Монтана при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Монтана не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по подадено от Б. А. Б. Заявление, вх. № 180800-14220/02.10.2025 г. до началника на РУ – Монтана за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана. Към заявлението са приложени изискуемите съгласно ЗОБВВПИ документи, като заявителят е посочил необходимост „самоотбрана“. С Писмо, рег. № 180800-15506 от 28.10.2025 г., връчено на заявителя на 29.10.2025 г., Б. е уведомен, че следва в 7-дневен срок да изложи писмено конкретната необходимост от издаване на разрешението. В указания срок заявителят е представил Сведение, рег. № 180800-15627 от 29.10.2025 г., в което е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и че е придобито като служител на МВР преди около 20 години, като към момента работи като заместник-управител във фирма на съпругата си. От данните по преписката съдът е установил, че Б. е придобил оръжие през 2004 г., в качеството му на служител на МВР. Производството е приключило с постановяване на Отказ, рег. № 1808р-31937 от 04.11.2025 г. на началника на РУ – Монтана при ОД на МВР – Монтана, с който на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ на Б. А. Б. е отказано да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за самоотбрана. За да постанови отказа, административният орган е приел, че в представеното сведение заявителят не е посочил данни за конкретни актове, застрашаващи личната му безопасност както и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението през 2025 г. Изложил е, че нормата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, при които се изискват и специфични други документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие автоматично, само заради това си качество, без да отговаря на останалите изисквания на закона. Посочил е, че бившето служебно качество на заявителя му предоставя възможност да получи разрешение за оръжие по специален ред, но ако докаже общите предпоставки за това и най-вече необходимостта от оръжие, което да използва за лични цели. В тежест на лицето подало искане за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от притежание на късо огнестрелно оръжие, т.е. да докаже необходимостта от издаване на разрешение. Изложените доводи в сведението и заявлението не водят до изводи нито за реална заплаха, нито за потенциална заплаха за неговата сигурност и не навеждат на извод, че същият е заплашен в качеството си на физическо лице повече от всички останали граждани на обществото. Предвид изложеното органът е приел, че Б. А. Б. няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за самоотбрана, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът съответства на материално-правните разпоредби и на целта на закона. Анализирал е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Приел е, че обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по ЗОБВВПИ. Посочил е, че Б. не е доказал с убедителни факти съществуваща за него или членовете на семейството му опасност, застрашаваща живота, здравето и/или имуществото му, която да налага носенето на оръжие. Счел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че продължителната му служба в системата на МВР, преминатите обучения и липсата на нарушения през годините автоматично налагат издаването на исканото разрешение. Приел е, че посочените от него обстоятелства са свързани с придобити в минал период професионални умения и дисциплина при боравене с оръжие, но те не установяват актуална, конкретна и индивидуализирана необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие към настоящия момент. Счел е за неоснователно твърдението на Б., че липсата на нарушения през годините следва да бъде преценена като основание за подновяване на разрешението. Посочил е, че изложените от жалбоподателя факти - статус на бивш служител на МВР, дългогодишен опит и липса на нарушения, представляват положителни лични характеристики, но не доказват наличието на актуална необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Те не оборват преценката на административния орган и не променят извода, че жалбоподателят не е установил реална заплаха или фактически обстоятелства, които да обосновават издаването на разрешение. Анализирал е разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ и е приел, че физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Поради това е приел, че служебната ангажираност на Б. към едноличното дружество с ограничена отговорност, на което е зам.-управител, не може да бъде причина за издаване на заявителя като физическо лице на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за служебни цели. Ако работата на заявителя крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, дружеството може да поиска издаването на разрешение за служебни цели. Приел е, че обжалваната заповед не противоречи на целта на закона, а именно да не се допуска без основателна причина разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от подновяване на издаденото му разрешение. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Б. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени от Б.. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че административният орган не е изложил фактическите и правни основания за издаването на акта си. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в административния акт са изложени фактите и съображенията, въз основа на които органът е постановил оспорения отказ. Посочено е и правното основание за постановяването на акта – чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Във връзка с възражението, че органът не е посочил, по кое от всичките основания, по които може да се иска издаване на разрешение за притежание на огнестрелно оръжие, се произнася, следва да се отбележи, че в акта си органът се е позовал на подаденото от Б. заявление от 02.10.2025 г., поради което всички посочени в заявлението фактически и правни основания са възприети от него при издаването на акта. Друг е въпросът доколко в самото подадено от Б. заявление ясно е посочено конкретното основание за направеното искане. Касационният жалбоподател е посочил, че съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, органът е длъжен да даде на лицето 30 дневен срок за отстраняване на непълноти. В конкретния случай му е даден срок само от 7 дни, с което е нарушена законоустановената процедура. Посоченото възражение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани в 30 дневен срок. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е., че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя. Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, нито да предполага кои именно конкретни причини са мотивирали лицето да подаде заявление. С оглед изложеното доводите, че издателят на акта допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като му е дал 7-дневен, а не 30-дневен срок за допълнителни сведения относно конкретната необходимост от издаване на разрешение, не съответства на законовите изискания. Не е в тежест на органа е да установи факти и обстоятелства, които доказват заявените от лицето цели за издаване на разрешение. Неоснователно е и възражението, че, предвид предходно издаденото му разрешение, чрез постановения отказ се е достигнало до това, за един и същ период (от 04.11.2025 г. до 14.12.2025 г.) да има едновременно валидно издадено разрешение, и отказ от издаване на разрешение. Постановеният отказ не е за отнемане на вече издадено разрешение, поради което предходното издадено разрешение на Б. е било валидно до изтичането на посочения в него срок – 14.12.2025 г. Противно на възраженията на касатора, единствено в хипотезата отнемане на вече издадено разрешение, която в настоящия случай не е налице, в тежест на административния орган е да обоснове отпадането на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Наличието на предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, съществуването на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е направил и в настоящия случай. Не органът трябва да установява, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, а заявителят – че такава е налице към момента на подаване на заявлението му. Поради това наличието на предходно издадено на Б. разрешително не може да доведе до различни правни изводи. Неоснователно е и възражението, че съдът не е обсъдил в пълнота и с относимите правни норми статуса на Б. като бивш служител в МВР. Фактът, че касаторът е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на служител на МВР с прекратено правоотношение сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението и не го освобождава от задължението да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия". Визираното в чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата – служители на МВР с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение. Това значи, че разпоредбата се явява специална по отношение на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, но само в частта, в която регламентира по различен начин изискванията, които са регламентирани и в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. В останалата част разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не изключва приложимостта на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Предвид изложеното неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдебното решение е незаконосъобразно, тъй като нормата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ е специална и не изисква доказване на наличието на основателна причина. Наред с това разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не значи, че тогава, когато на служител на визираните в нея ведомства веднъж е издадено разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели автоматично следва да му бъде удължаван срока на разрешителното. В този смисъл е и константната практика на ВАС - Решение № 16322 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. дело № 10063/2011 г., Решение № 7182 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. дело № 15240/2011 г., Решение № 116 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. дело № 13098/2013 г., Решение № 12241 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 10718/2015 г., Решение № 294 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. дело № 12377/2015 г., Решение № 13460 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. дело № 12551/2017 г., Решение № 17616 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 3250/2019 г., Решение № 5142 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. дело № 2932/2021 г., Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. дело № 3800/2021 г., Решение № 3648 от 5.04.2023 г. на ВАС по адм. дело № 7626/2022 г., Решение № 12306 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. дело № 1706/2023 г., Решение № 10508 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. дело № 4218/2025 г. и др. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани правни изводи и правилно е приложил материалния закон. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд