Определение № 5219 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. И. А. с искане за отмяна на онази част от Определение № 3666 от 19.07.2024 г. по гр. д. № 2659/2024 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, в която е оставена без разглеждане частната жалба на Л. И. А. срещу Определение № 824/29.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 680/2024 г. на Апелативен съд – София, в частта му, в която е оставена без уважение частна жалба с вх. № 332/326 от 23.01.2024 г. на Л. И. А. срещу Решение № 8/09.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 430/2023 г. на Окръжен съд– Монтана, в прекратителната му част, и производството по ч. гр. д. № 2659/2024 г. по описа на ВКС е прекратено в тази част. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу онази част от Определение № 824/29.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 680/2024 г. на Апелативен съд – София, в която е оставена без уважение частна жалба с вх. № 332/326 от 23.01.2024 г. на Л. И. А. срещу Решение № 8/09.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 430/2023 г. на Окръжен съд– Монтана, в прекратителната му част, съставът на ВКС е посочил, че в производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно - отменителна инстанция, а съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението му по същество е окончателно. Преграждащите производството пред окръжния съд определения подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, който се произнася по законосъобразността им с определение, което е окончателно. Мотивирал се е с разясненията, дадени с т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГК и ТК, съобразно които функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Обжалваното определение е правилно. Съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона. Подобен триинстанционен ред за производството по чл. 435 - 438 ГПК законът не предвижда. В мотивите към т. 1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС, също е прието, че производството по чл. 435 и сл. от ГПК е контролно-отменително. В тези случаи, когато окръжният съд прекрати производството по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, определението му подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но последният не действа като въззивна инстанция. Изводът, че определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, не подлежи на касационно обжалване следва и по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. След като в рамките на това контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство изобщо не се постановява въззивно решение по съществото на правния спор, което да подлежи на касационно обжалване, то и определението на втората съдебна инстанция, потвърждаващо преграждащото определение на първата инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В смисъла на изложеното е и трайно установената практика на ВКС – Определение № 175/06.04.2017 г. по ч. гр. дело № 949/2017 г. на IV ГО, Определение № 129/11.02.2011 г. по ч. търг. дело № 88/2011 г. на I ТО, Определение № 135/13.03.2017 г. по ч. гр. дело № 926/2017 г. на IV ГО, Определение № 823 от 26.02.2024 г. на IV ГО, Определение № 2586 от 19.09.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3314/2023 г. на IV ГО и други. По тези съображения, като е оставил без разглеждане частната жалба на Л. И. А. срещу Определение № 824/29.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 680/2024 г. на Апелативен съд – София, в частта му, в която е оставена без уважение частна жалба с вх. № 332/326 от 23.01.2024 г. на Л. И. А. срещу Решение № 8/09.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 430/2023 г. на Окръжен съд– Монтана, в прекратителната му част, и е прекратил образуваното въз основа на нея производство, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,