Решение № 6 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г.

Решение № 6 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 782 от 8.09.2010 г. по гр. д. № 1130 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 107 от 17.04.2009 г. по гр. д. № 3966 от 2008 г. на Софийски градски съд, IV "д" състав по касационната жалба на Р. Б. А., П. В. С., В. П. В., С. П. Ц., Р. П. М., С. Б. А., В. Ц. М., И. Ц. В., Ц. Л. В., Д. А. В., Т. Л. В., И. П. Н., Г. П. Н. и Д. М. К. В касационната жалба се навеждат всички основания за неправилност на решението, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Представят писмени бележки. Касационната проверка е допусната при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите: допустим ли е иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ когато е предявен от лице, което не е заявило имотите за възстановяване и е пропуснало срока по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, но е сънаследник с лицата, които са заявили възстановяване на земеделските земи на общия наследодател и по материално правният въпрос относно възможността възстановяването на земеделските земи да се извърши в полза на наследниците на бившия собственик или на наследниците на лицето, което ги е внесло ТКЗС. Междувременно бяха постановени решения по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, в които се прие, че иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим при условията на чл. 14, ал. 7 и 7а ЗСПЗЗ поради което касационната проверка следва да се извърши при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците И. Н. А., Е. Н. Б., Б. Й. Ш. и М. Й. М. са подали отговор, който подържат в съдебно заседание и считат, че правилно е обезсилено първостепенното решение и е прието, че производството е недопустимо при липса на възможност да се заяви искане за възстановяване на земеделската земя. Ответницата Ц. А. К., извън представения отговор в производството по чл. 280 ГПК не се е явила в съдебно заседание и не е ангажирала допълнително становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. При постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон, същото е необосновано и при разглеждането му са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правата на защита на касаторите. Софийски градски съд неправилно е обезсилил първостепенното решение, постановено по спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е прекратил производството защото е намерил, че правата на ищците за възстановяване на земеделските земи са преклудирани, тъй като сроковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са изтекли и вече не е възможно депозиране на искане за възстановяване на земеделска земя, а такова не е било направено. Този извод е неоснователен и не е съобразен с данните по делото и с разпоредбите на закона, в конкретност - чл. 14, ал. 7 и 7а ЗСПЗЗ, предоставящи възможност за промяна на вече постановеното решение на ПК, респ. на ОСЗГ, включително и в частта на адресата при наличие на съдебно решение. Именно тези разпоредби обуславят допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ако някои от наследниците или друго трето лице е поискал възстановяване на земеделската земя и такова е било постановено със стабилизиран административен акт. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим и е предявен при наличието на правен интерес когато имота е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на едната страна. Допустимостта на този иск се определя от наличието на спор за материалното право на собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на собствеността върху него. Обстоятелството, че е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността пред ОСЗГ не е пречка за предявяване иска при наличието на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ОСЗГ е длъжна на основание чл. 14, ал. 7 ЗПСЗЗ да измени решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността. Решението е неправилно и следва да се отмени като делото се върне за повторно разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.