Определение № 3254 от 17.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1260/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на зад „Алианц България“АД срещу определение №115/26.03.2025г. по в.т.д.№460/2024г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изменено постановеното по делото решение №464/19.12.2024г. в частта за разноските,като присъдените в полза на дружеството разноски за въззивното производство са намалени от първоначално определените в размер на 9 181,62 лв. на 5 623,90 лв. В частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт по съображения, че съставът неправилно е приложил материалния закон, допуснал е процесуални нарушения, а крайният му извод е необоснован. Твърди се, че съдът неправилно е присъдил в полза на насрещната страна „Ауто тур 777“ЕООД разноски за производството в размер на 571,16 лв., представляващи част от платена държавна такса, въпреки че въззивната жалба на това дружество е оставена без уважение. Поддържа се, че съдът е допуснал грешка в изчисленията, произтичаща от съобразяването на общия материален интерес, вместо дължимото адвокатско възнаграждение за подадения от ЗАД“Алианц България“АД отговор на въззивната жалба на „Ауто тур 777“ЕООД да бъде изчислен по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само върху размера на конкретния обжалваем интерес на това дружество. Изчислен по този начин, според частния жалбоподател, дължимият му размер на разноски за въззивното производство възлиза на 7 431,35 лв. с ДДС, които счита, че е следвало да му бъдат присъдени от понесените от него общо 13 644 лв. /платени на адвоката и за подаването на въззивната жалба, оставена без уважение от въззивната инстанция, и за отговора на въззивната жалба на насрещната страна/. Моли състава на касационната инстанция да се произнесе,като отмени обжалваното определение и измени въззивното решение в частта за разноските в посочения смисъл. Ответникът по частната жалба „Ауто тур 777“ЕООД е депозирал отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, след като е бил сезиран от „Ауто тур 777“ЕООД с искане за изменение на решението в частта относно възложените в тежест на дружеството разноски на ЗАД“Алианц България“АД от 9 181,62 лв. с преизчисляването им и намаляването им, съставът на Пловдивски апелативен съд е отчел като релевантни обстоятелствата, че е бил сезиран с въззивни жалби, подадени от двете страни по спора при общ материален интерес 168 090,30 лв.; че с решението по делото и двете въззивни жалби са били оставени без уважение, като всяка от страните е претендирала да й бъдат присъдени направените от нея разноски както за държавна такса, така и за платено адвокатско възнаграждение за изготвянето на съответната въззивна жалба и за подадения от нея отговор на жалбата на насрещната страна. Посочил е,че при това положение направените от страните разноски за държавна такса следва да останат в тежест на всяка от тях така, както са направени; на всяка от страните се дължи да й бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение, но само съразмерно на защитимия от нея интерес във връзка с подадения от нея отговор на съответната въззивна жалба на насрещната страна. В случая е приел,че ЗАД „Алианц България“АД се е защитавал успешно срещу въззивната жалба на „Ауто тур 777“ЕООД, която е с материален интерес 69 284,83 лв., а съразмерно на него от направените при общия материален интерес разноски за адвокатско възнаграждение от 13 644 лв. на присъждане подлежат 5 623,90 лв. Така постановеното определение на Бургаски апелативен съд е правилно. При изчислението на дължимите разноски за въззивното производство правилно съставът на Пловдивски апелативен съд е взел предвид общия размер на обжалваемия с двете въззивни жалби материален интерес /върху който са начислени и платени разноските на страната за адвокатско възнаграждение в размер на 13 644 лв./ и, прилагайки простото тройно правило, е определил спрямо положителния за дружеството-застраховател изход на спора /отхвърления по жалбата на „Ауто тур 777“ЕООД защитим интерес от 69 284,83 лв./ дължимите на това дружество разноски за адвокатско възнаграждение. Направените от въззивния съд изчисления са математически и логически правилни и съответстват на разпоредбата на чл.78 ГПК и на съдебната практика по приложението й, поради което настоящият състав напълно ги споделя. Не може да бъде приета за основателна и аргументирана тезата на частния жалбоподател, че дължимият му разход за адвокатски хонорар следва да бъде определен пряко върху обжалваемия за насрещната страна интерес от 69 284,83 лв. по реда на чл.7 от НМРАВ, доколкото подобен начин на изчисление би противоречал на правилото на чл.78 ГПК за съразмерност на разноските спрямо общия интерес, обхванат от предмета на съответното инстанционно производство. Поради това определението на ПАС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. По искането на частния жалбоподател да бъде отменено въззивното решение в частта, с която в полза на „Ауто тур 777“ЕООД са присъдени разноски за държавна такса в размер на 571,16 лв. настоящият състав не дължи произнасяне, доколкото то е извън предмета на настоящото производство, което е образувано по частна жалба срещу въззивно определение, постановено по реда на чл.248 ГПК по молба на „Ауто тур 777“ЕООД, но не и по такава на настоящия частен жалбоподател. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение