Определение № 50013 от 13.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2084/2022 г.
ВКСI търговско отделение13.02.2024 г.докладчик Елена Арнаучкова
Диспозитив
Допълва в частта за разноските решение № 50143 от 11.01.2024г. по т.д. № 2084/2022 г. на ВКС, като Отменя решение № 265581 от 01.09.2021г. по гр.д. № 10326/2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която „Строително дружество ММ“ АД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 3431,42лв. и О съжда Б. И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х., тримата общо, да заплатят по сметката на ВКС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимата държавна такса пред трите инстанции в общ размер от 3462лв./три хиляди четиристотин шестдесет и два лева/. Определението е окончателно. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба, вх.№ 500175/24.01.2024г., от „Строително дружество ММ“ АД /н./, подадена чрез синдика адв. С. Е. Б., с правно основание чл.248 ГПК, с искане за допълване на постановеното по делото решение № 50143/11.04.2024 г. в частта за разноските, като Б. И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х. да бъдат осъдени да заплатят дължимите държавни такси пред всички съдебни инстанции. С писмен отговор насрещната страна - Б. И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х. оспорват основателността на молбата. Съставът на ВКС, въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с правно основание чл.248 ГПК, е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, първоинстанционното решение № 265581 от 01.09.2021г. по гр.д. № 10326/2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която „Строително дружество ММ“ АД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 3431,42лв. следва да бъде отменено и ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата ДТ пред трите инстанции. Предвид на това, че са предявени искове за защита на един интерес, независимо от броя на ответниците, на осн. чл. 72, ал.1 ГПК се дължи една държавна такса върху защитавания интерес, който се съизмерва /чл.69, ал.1, т.2 ГПК/ с данъчната оценка на процесния имот/ ½ от имота/ в размер на 171 570.60лв. / вж писмо от Столична община на л.58 от първоинст. дело/. Съгласно чл. 71, ал.2 ГПК, размерът на дължимата ДТ се определя върху ¼ от цената на иска. Предвид изложеното, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на ВКС дължимата ДТ пред трите инстанции: ДТ в производството пред първоинстанционния съд в размер на 1716лв., ДТ за въззивно обжалване в размер на 858лв. и дължимата ДТ за касационно обжалване в общ размер от 888лв./30+ 858/ или ДТ в общ размер от 3462лв. Мотивиран от това, съставът на ВКС: