Определение № 135 от 09.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 188/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Районен съд – гр. Варна и Районен съд – гр. Благоевград, повдигнат от последния с разпореждане № 259 от 20.02.2026 г. по АНД № 217/2026 г. по описа на същия съд. Настоящият състав на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред Районен съд – гр. Варна е било образувано АНД № 468/2026 г. по жалба на „Б. Л. К.“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. *, ап. оф. *, против наказателно постановление № 01-2500417 от 9.12.2025 г. на директор на дирекция „Инспекция по труда“- гр. Благоевград, с което на жалбоподателя като юридическо лице в качеството му на рабоподател на основание чл. 416, ал. 5 от КТ е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. С определение № 291 от 13.02.2026 г. съдията-докладчик по образуваното пред Районен съд – гр. Варна АНД № 468/2026 г. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр. Благоевград, посочвайки, че именно той е компетентен да разгледа делото, съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено в неговия район. Посочил е, че в случая се касае за неизпълнение на задължително предписание по чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за изплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а съгласно чл. 270, ал. 1 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. С разпореждане № 259 от 20.02.2026 г. съдията-докладчик по АНД № 217/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, е прекратил съдебното производство и повдигнал настоящия спор за подсъдност. Според този съд, съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 42, ал. 1 от НПК при разглеждане на въпроса за подсъдността, съдът изхожда от обстоятелствената част на обвинението. В случая, в наказателното постановление и в акта за установяване на административно нарушение, е изрично посочено, че нарушението е извършено чрез бездействие от санкционираното дружество в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание № 8 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2522873 от 2.07.2025 г., като крайният срок за изпълнение е бил 18.07.2025 г. Заключил е, че работната организация, свързана с предмета на дейност на дружеството, както и организацията по заплащане на трудовите възнаграждения и дължимите обезщетения при прекратяване на трудовите правоотношения, се реализират по неговото седалище и адрес на управление, което в настоящия случай е в [населено място]. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намира че делото следва да се разгледа от Районен съд – гр. Варна. С оглед на приетата фактология в атакуваното наказателно постановление нарушението е квалифицирано по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и се изразява в бездействие на правнозадълженото лице, което в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание на служители на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Благоевград. Така формулираното изпълнително деяние на административното нарушение, осъществено чрез неизпълнение на правно дължимо поведение, очертано в съответното предписание, определя и местната подсъдност на делото. В такъв смисъл, съдията-докладчик при РС – гр. Благоевград правилно е приел по същество, че за административно-наказателната отговорност е релевантен фактът на неизпълнението на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 401, ал. 1 от КТ, независимо от конкретното съдържание на предписанието. Мястото на осъществяване на нарушение чрез бездействие е мястото, където бездействалият е следвало да има активно поведение – да изпълни предписанието. В конкретния случай, това е местонахождението на седалището и адресът на управление на юридическото лице, което е адресат на предписанието, а именно в [населено място], респективно – местно компетентен да разгледа жалбата на санкционираното дружество срещу наказателното постановление е Районен съд – гр. Варна. Водим от това и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение