Определение № 88 от 24.02.2023 г. на ВКС по н. д. № 121/2023 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност по искане на РС-гр.Кюстендил. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Пред Районен съд-гр.Кюстендил е било образувано а.н.д.№ 27/2023 г. по жалба от П. Г. П. – кмет на [община], срещу наказателно постановление №197 от 21.12.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – София, с което в качеството му на кмет му е била наложена глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Всички съдии, правораздаващи в РС-гр.Кюстендил са се отвели на основание чл.29, ал.2 от НПК, поради различни обстоятелства, касаещи всеки един от тях, а именно, че се намират в близки, приятелски, лични и колегиални отношения с жалбоподателя, както и че хора от тяхното обкръжение се намират в близки и служебни взаимоотношения със същия. С определение № 64 от 03.02.2023 г., председателят на РС-гр.Кюстендил е прекратил производството по делото и го е изпратил на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, поради невъзможност съдът да формира състав. От горепосочените данни е видно, че РС-гр.Кюстендил, който е компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност, не може да образува състав, поради което са налице условията за пренасяне на същото в друг, равен по степен съд. Предвид характера на причината, налагаща промяната на подсъдността, както и с оглед несъздаване пречки повече от необходимото на страните при неговото разглеждане, делото следва да бъде пренесено в района на близък по местонахождение районен съд, а именно този в гр. Дупница. Предвид изложеното и на основание чл.43, т.3 от НПК, Върховният касационен съд,