Определение № 50348 от 17.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 758/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител старши инспектор В. Д., против решение № 71/07.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 428/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 33/14.10.2019 г. по гр. д. № 307/2018 г. на Окръжен съд- Ямбол, в частта с която са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове за отнемане в полза на държавата на имущество от М. Т. М. от [населено място], както следва: сума в размер на 5 840 лв., представяща вноски на каса по разплащателна банкова сметка с IBAN [банкова сметка], открита в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД; сума в размер на 109 690,70 лв., представляваща преводи от трети лица по същата разплащателна банкова сметка в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД; и сума в размер на 4 600 лв., представляваща превод от трето лице по разплащателна банкова сметка с IBAN [банкова сметка], открита в "Първа инвестиционна банка"АД. На 06.11.2023 г. е постъпила молба вх. №504347 от главен инспектор – Е. Д. процесуален представител на КПКОНПИ, с която се заявява, че на основание чл.264, ал.1 ГПК и в изпълнение на Решение № 1147/01.11.2023 г. на КПКОНПИ оттегля изцяло касационната жалба на Комисията, подадена срещу въззивно решение № 71/07.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 428/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Към молбата е приложено решение № 1147/01.11.2023 г. на КПКОНПИ за внасяне на молба за оттегляне на касационната жалба. Предвид изричното изявление на касатора за оттегляне на касационната жалба, обективирано и в представеното решение № 1147/01.11.2023 г., настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 264, ал. 1 предл. 1 ГПК и касационното производство следва да бъде прекратено. С молба /депозирана с отговора на касационната жалба/ адв. Г. Н. Г. от АК- Ямбол, в качеството му на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на ответника по делото /и ответник по касационната жалба/ М. Т. М., е претендирал да му бъде определено възнаграждение и да бъде задължен ищеца КПКОНПИ да го внесе по сметка на ВКС. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител се дължи възнаграждение за всяка от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат, което възнаграждение винаги е за сметка на ищеца и се внася предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция (ТР № 6/2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6). Съдът е длъжен служебно, и без направено искане от особения представител, да определи възнаграждението му за съответната инстанция. При този изход на делото в тежест на ищеца- касатор КПКОНПИ следва да бъдат възложени разноските дължими за възнаграждение на особения представител на ответника пред настоящата инстанция. На осн. чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към депозиране на писмения отговор/, вр. с чл. 47 ал. 6 изр. последно ГПК, съдът определя възнаграждение на особения представител на ответника за касационното производство в размер на 1474,23 лв., което следва да бъде присъдено в полза на особения представител- адв. Г. Н. Г.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение