Определение № 9180 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2026 г.

Образувано е по частна жалба подадена от Д. С. А., чрез пълномощника адвокат С. Бузгьова, против определение № 3585 от 18.06.2026 г. по адм. дело № 710/2026 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на Община Сандански да се произнесе по заявление с вх. № 9400-897/15.04.2026 г. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът е индивидуализирал неправилно предмета на първоначалното заявление, защото е поискал от органа да му бъде осигурен реален достъп до имота и едва в условията на евентуалност да бъдат проведени процедурите по чл. 190 и чл. 192 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Заявява, че не е претендирал започване на производства по чл. 225а и чл. 57а ЗУТ, а първото му искане не може да се квалифицира като такова по ЗУТ, поради което не следва да се прилага специалният чл. 215, ал. 4 ЗУТ за цялото оспорване. Изразява несъгласие с извода, че не са били изпълнени дадените му от съда указания, тъй като предметът на оспорване е бил достатъчно индивидуализиран и чл. 158, ал. 3 АПК е бил приложен неправилно. Моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кмет на Община Сандански, не изпраща отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по подадена на 14.05.2026 г. жалба на Д. А. с искане да се отмени като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на Община Сандански да се произнесе по негово заявление (озаглавено искане) с вх. № 9400-897/15.04.2026 г. за осигуряване на транспортен достъп до поземлен имот с идентификатор (ПИ) [заличен текст], [населено място], общ. Сандански. В обстоятелствената част на жалбата А. е заявил, че е собственик на този имот, намиращ се в урбанизирана територия и въпреки наличието на одобрен подробен устройствен план (ПУП) на място липсва транспортен достъп до имота. При предходни заявления му е бил посочен възможен достъп, който не може да се осъществи заради наличието на посочени препятствия. Поради това с процесното заявление от 15.04.2026 г. е поискал от органа да издаде акт относно предвидения транспортен достъп, като при наличие на общински имоти (пътно трасе) да разпореди необходимите действия за освобождаването му, а при невъзможност да постанови мотивиран отказ, респективно да разгледа искането като такова по чл. 190 или чл. 192 ЗУТ. Тъй като по заявлението липсва произнасяне, обосновава формирането на мълчалив отказ. След образуването на делото, с разпореждане № 2587 от 19.05.2026 г. съдът е оставил жалбата без движение с указания към жалбоподателя, освен да заплати дължимите такси и да представи пълномощно, но също и да конкретизира предмета на жалбата. В мотивите на разпореждането е посочено точно в какво се състои неяснотата в предмета на оспорване с оглед съдържанието на сезиращата органа жалба. Разпореждането за оставяне жалбата без движение е връчено на А. на 01.06.2026 г. и на следващия ден той е заплатил таксата и е представил пълномощно, но не е изпълнил дадените му указания за уточняване на жалбата. Последвало е постановяването на атакуваното сега определение, с което след констатацията, че органът не се е произнасял по заявление с вх. № 9400-897/15.04.2026 г. и е формиран мълчалив отказ, жалбата е била оставена без разглеждане на две основания. Първо - заради просрочие, защото срокът за произнасяне на органа по чл. 57, ал. 1 АПК е изтекъл на 29.04.2026 г., от когато е започнал да тече срокът за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, който е изтекъл на 13.05.2026 г., а жалбата до съда е подадена на следващия ден. Второ - заради неизпълнението на дадените указания с разпореждане № 2587 от 19.05.2026 г. Определението е правилно. С оглед неяснотата на отправеното в жалбата до първоинстанционния съд искане - петитум, а именно чрез какво производство се желае да бъде осигурен на транспортен достъп до имота на жалбоподателя, обосновано с горецитираното разпореждане първоинстанционният съд е оставил жалбата без движение и му е дал конкретни указания, които А. не е изпълнил, което е основание за оставяне на жалбата без разглеждане по чл. 158, ал. 3 АПК. Също, административният съд обосновано е приел, че по заявлението на жалбоподателя е формиран мълчалив отказ, който не е бил оспорен в предвидения в закона срок. Искането до кмета на Община Сандански е подадено на 15.04.2026 г. и за органа е възникнало задължение да се произнесе по него в 14-дн. срок, съгласно чл. чл. 57, ал. 1 АПК, както сам жалбоподателят сочи. Волеизявление до изтичане на срока на 29.04.2026 г. не е направено от органа, поради което по искането е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 215, ал. 4, вр. ал. 1 ЗУТ подлежи на оспорване в 14-дневен срок. Срокът започва да тече от деня, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе и е изтекъл на 13.05.2026 г., сряда - присъствен ден, а жалбата против мълчаливия отказ е подадена на 14.05.2026 г. В съответствие със закона и обосновано на отправените от жалбоподателя искания е приетото от съда, че срокът за обжалването на мълчаливия отказ следва да се изчисли по специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Константна и безпротиворечива е съдебната практика, че 14-дневният срок за обжалване на индивидуалните административни актове по ЗУТ, се отнася и за мълчаливите откази. Формиран в производство по ЗУТ мълчалив отказ, подлежи на оспорване в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Посочения законов текст е специален при оспорване актовете по ЗУТ, каквито се явяват както изричните, така и мълчаливите откази, като дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 149, ал. 2 АПК. В случая, всички възможни производства свързани с осигуряването на транспортен достъп до имота на жалбоподателя са по ЗУТ, като правилно са индивидуализирани от първоинстанционния съд. Отстраняване на препятствия с оглед техния вид се извършва по реда на чл. 225а и чл. 57а ЗУТ. Респективно прокарването на временни пътища е по чл. 190 ЗУТ, а преминаването през чужди поземлени имоти - по чл. 192, ал. 3 ЗУТ. Следователно приложими са изцяло разпоредбите и сроковете по този закон. В тази връзка неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че срокът за оспорване на мълчаливия отказ следва да се изчислява по АПК. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата и производството по делото е прекратено, съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. При този изход на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение