Определение № 411 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1852/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма]- [населено място], чрез юрисконсулт П. К., за допълване на определение №289/27.04.2015г., постановено по ч.гр.д. №1852/2015г. по описа на ВКС на РБ, състав на IV г.о., в частта за разноските. С посоченото определение съставът на ВКС, IV г.о., е потвърдил определение №30/16.02.2015г. по ч.гр.д. №472/2015г. по описа на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на П. К. С., представляван от адв. М. К., против определение №779/18.11.20114г. по ч.гр.д. №572/2014г. на Апелативен съд – В.. С отговора на частната жалба против определение №30/16.02.2015г. по ч.гр.д. №472/2015г. по описа на ВКС, ІІ г.о., насрещната страна в производството [фирма] - [населено място] е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Жалбоподателят П. К. С., чрез адв. М. К., е представил становище, с което възразява срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение, поради неговата прекомерност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената молба е основателна. С оглед изхода на делото, разноски следва да се присъдят в полза на насрещната страна по частната жалба. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в представения писмен отговор, като е представен и списък по чл.80 ГПК. Съгласно т.3 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото ограничение в §2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Настоящият състав намира, че предметът на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обоснове присъждането на юрисконсултско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт П. К. защита в поискания размер от 300 лв., надвишаващ минимално определения съгласно чл.36 ЗА. Приложими в случая са разпоредбите на чл.7 ал.1 т.7, във вр. с чл. 11 от Наредба №1/09.07.2004г. за М. и за отговора на частна жалба, без явяване в съдебно заседание, следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение