Определение № 406 от 23.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5463/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на П. Х. Н. – У. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Ц., за отмяна на решение № 6680242 от 12 април 2011 г., постановено по гр.д. № 35348 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г., потвърдено с решение № 514 от 24 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 10549 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. В молбата се заявява основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за наличие на ново обстоятелство от значение за определяне дали молителката може да извежда правото си на собственост върху делбен имот на основание наследствено правоприемство по завещание от 2 декември 1986 г. Наличието на ново обстоятелство се обосновава с постановяването на определение № 131 от 24 март 2015 г. по гр.д. № 710/2015 г. по описа на ІІ г.о., ВКС за допускане на касационно обжалване на въззивно решение по иск относно същото завещание по чл. 42, б. „в” ЗН. От служебната справка е видно, че е постановено и решение по реда на чл. 290 ГПК по соченото дело на ВКС. При проверка допустимостта на молбата по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК съдът констатира следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу която с влязлото в сила решение на въззивния съд е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне иск за делба на апартамент, предявен от Н.-У., в който ищцата е обосновала правото си на собственост с настъпило наследствено правоприемство по завещание, както и с изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност по отношение на ¼ идеална част от имота. Молбата е подадена в срок. Изпълнени са изискванията на закона за разглеждане на делото от ВКС в открито съдебно заседание. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение