Определение № 11303 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10716/2023 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Манов, чрез адв. Гергинова против Определение № 336/04.07.2023 г. на Административен съд (АС) – Кюстендил, постановено по адм. дело № 203/2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. Манов срещу Заповед № КВ-228/27.04.2023 г. на министъра на отбраната и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че оспорената заповед е самостоятелен административен акт, който може да бъде обжалван от засегнатия с него правен субект. Иска се отмяна на определението и делото да бъда върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министърът на отбраната не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС-Кюстендил е било образувано по жалба, подадена от настоящия частен жалбоподател против Заповед № КВ-228/27.04.2023 г. на министъра на отбраната, с която същият е освободен от заеманата от него длъжност и е взет на разпореждане на министъра на отбраната по специален щат № А-916. Заповедта е издадена на основание чл. 164, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 88, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ/Правилника). В изпълнение на заповедта, на г-н Манов е връчено и 6-месечно предизвестие по чл. 83, ал. 3 от ППЗОВСРБ. Изготвена е кадрова справка и справка за осигурителен стаж. За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото първоинстанционният съд, след анализ на относимите материалноправни разпоредби, е направил извод, че заповедта не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като се издава в подготовка за постановяване на заповедта за прекратяване на договора за военна служба. Определение е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 5 ЗОВСРБ договорът за военна служба може да се прекрати и военнослужещият да се освободи от военна служба, като министърът на отбраната, съответно оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 отправят до военнослужещия 6-месечно предизвестие при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. В разпоредбата на чл. 83. ал. 1 от Правилника е регламентирано, че военнослужещите, чиито договори за военна служба се прекратяват на основание чл. 164 от ЗОВСРБ, се вземат в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната и им се отправя писмено предизвестие. В срока на предизвестието военослужещият сдава длъжността и ползва правото си по чл. 226е, ал. 2 ЗОВСРБ – чл. 83, ал. 4 ППЗОВСРБ. Съгласно чл. 83, ал. 5 и ал. 8 от ППЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и жалбоподателят се освобождава от военна служба след изтичане срока на предизвестието, за което са издава заповед. С оспорената заповед не се прекратява договорът за военна служба на жалбоподателя, съответно същият не се освобождава от военна служба. Тази последица настъпва с последваща заповед - за прекратяване на договора за военна служба, която съгласно чл. 171 ЗОВСРБ, подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед изложеното и при анализ на цитираните разпоредби настоящата инстанция счита, че съдът е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че процесната заповед е част от фактическия състав по прекратяване на договора за военна служба и не подлежи на самостоятелно обжалване. По изложените съображения, постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,