Определение № 190 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. Д. П., [населено място], срещу определение № 11 от 13.01.2014г. по гр.д. №6548/2013г. на ВКС, състав на Іг.о., с което е оставена без разглеждане частната и касационна жалба срещу определение №727/28.08.2013г. по гр.д.№804/2013г. на Русенския окръжен съд. Жалбоподателката счита определението за незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба Н. М. И. счита същата за неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: За да постанови определението си ВКС, състав на І г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като определенията по чл.274,ал.1,т.2 ГПК,вкл. разпореждането за издаване на изпълнителен лист/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. В случая окръжният съд се е произнесъл като въззивна инстанция по частната жалба срещу разпореждането на районния съд, с което е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Обжалваното определение е правилно. Подлежащите на касационно обжалване пред ВКС определения са изчерпателно определени в разпоредбата на чл.274,ал.3,т.1 и т.2 ГПК. Извън посочените хипотези определенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване само в случаите, когато са постановени за първи път от него – чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Аргумент за необжалваемостта пред ВКС на атакуваното определение е и изрично предвидената в разпоредбата на чл.407,ал.3 ГПК обжалваемост по общия ред на определението, с което съдът се произнася по молбата за издаване на изпълнителния лист при условията на чл.406,ал.2 ГПК, т.е. само за изрично посочената хипотеза е приложимо общото триинстанционно обжалване. С постановяване на определението от окръжния съд, с което е разгледана частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист, с което въззивният съд е извършил инстанционна проверка, предвиденият контрол за законосъобразност над първоинстанционния акт е изчерпан. Ето защо правилно съставът на ВКС, І г.о. е приел недопустимост на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.