Определение № 4650 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпили две касационни жалби против решение № 4873 от 20.09.2023 г., постановено по в. гр. д. № 10996/2022 г. по описа на СГС, с което е потвърдено решение № 9042 от 09.08.2022 год., постановено по гр. дело № 1957/2022 г. на СРС, Г.О., 62 състав, в частта, с която е осъдено „ХАН ОМУРТАГ“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Г. К., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 200 КТ, сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в причинна връзка с реализирана на 20.02.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 20.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ до размер на сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/. Жалбоподателят К. Г. К. чрез процесуалния си представител адвокат Н.Д., поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неправилното прилагане на материалния закон, както и поради необоснованост. Моли съда да допусне същото на касационно обжалване. Жалбоподателят „ХАН ОМУРТАГ" АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Н. Д., чрез С. Д. Д. – юрисконсулт, счита, че решението на въззивния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Излага подробни съображения като твърди, наред с останалите аргументи, че претенцията на К. К. следва да бъде намалена с обезщетението за временна неработоспособност, получено от държавното обществено осигуряване. Моли съдът да постанови определение за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне с решение на Върховния касационен съд по Тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК, което, с оглед поставените в тълкувателното дело за разглеждане въпроси, има значение по съществото на настоящия спор. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което първостепенният съд е осъдил „ХАН ОМУРТАГ“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Г. К., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 200 КТ, сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в причинна връзка с реализирана на 20.02.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 20.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В изложението си по чл. 284, ал. 3 от ГПК жалбоподателят„ХАН ОМУРТАГ" АД поставя за разглеждане и въпроса: „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 от КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. З КТ?“ При тези данни настоящият състав намира, че за разрешаването на правния спор е от значение постановяването на тълкувателно решение по Тълкувателно дело №1/2023г. ОСГК на ВКС по въпроса: „„Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?“. Въззивният съд е постановил решението си като е обсъждал посочения по-горе правен въпрос. Ето защо с оглед разпоредбата на чл. 292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело. Предвид изложените съображения, съдът