Определение № 1122 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3679/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. П. М. срещу определение № 2583 от 21.05.2025 г. по гр. д. № 1240/2025 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частната жалбоподателка за отмяна на влязло в сила решение № 652 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 230/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 763007 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 3653/2019 г. на Софийския градски съд, с което е признато за установено по предявения от П. М. М. против Е. П. М. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба, прекратена с развод СИО и делба на недвижим имот - апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, с площ от 53,24 кв. м, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, заедно с прилежащото му таванско помещение от 8,40 кв. м, находящ се в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нот. акт № 34/2018 г., с който ответницата е призната за собственик на имота по давностно владение. В частната жалба се правят оплаквания за вероятна нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба- П. М. М., чрез адв. Г. Г., с който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за законосъобразност и правилност на обжалваното определение, което счита, че трябва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Посочено е, че в конкретния случай като такова се релевира от молителката отговорът на касационна жалба вх. № 22049/20.10.2022 г. по гр. д. № 4358/2022 г. на Върховния касационен съд, III г. о., който е подаден на 20.10.2022 г. Констатирано е, че делото е с предмет иск за прекратяване на осиновяване по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК, предявен от осиновителя П. М. М. срещу Е. П. М. като молителката е била страна в това производство и е имала възможност да се запознае с отговора на подадената от нея жалба след депозирането му по делото преди провеждането на откритото съдебно заседание по в. гр. д. № 230/2023 г. на Софийския апелативен съд на 25.04.2023 г. Изложени са мотиви, че посочените в отговора обстоятелства, на които същата се позовава, са изложени още в исковата молба от 20.11.2018 г., по която е образувано делото, съдържанието на която би следвало да й е било известно далеч преди това. Прието е, че изложените в посочения отговор твърдения не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а самият отговор на касационната жалба не е ново писмено доказателство, поради което подадената молба за отмяна е недопустима и като такава е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е от членовете на състава при ясно изразена в акта правораздавателна воля. То е и процесуално допустимо - постановено е в отговор на надлежно сезиране с касационна жалба и в рамките на сезирането. При извършената проверка за валидност и допустимост настоящият състав не констатира вероятност обжалваното определение да е нищожен или недопустим съдебен акт като постановено от незаконен съдебен състав, разглеждал конкретното дело в нарушение на принципа на чл. 22 ГПК. В постановените актове по цитираните от молителката дела, в които тя твърди, че членовете на предходния съдебен състав са участвали, не са разглеждани въпроси, имащи отношение към допустимостта и основателността на извънинстанционното производство по отмяна. Цитират се дела, разглеждани по същество, водени между страни, различни от тези по настоящото дело. Основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В случая не се доказват обстоятелства, които да пораждат съмнение в безпристрастието на членовете на предходния съдебен състав Определението е неправилно. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно разясненията, направени с Тълкувателно решение № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на молбата за отмяна по същество следва преценка на нейната допустимост, при която съдът следва да се произнесе относно наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Така изискуемите предпоставки за допустимост на производството по чл.303,ал.1, т.1 от ГПК се установяват по делото. Молителката е страна по приключил с влязло в сила решение исков спор за собственост. Подадената от нея молба по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е в рамките на преклузивния тримесечен срок, установен с разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. Видно от твърденията в молбата за отмяна и уточнението към нея молителката е узнала за новооткритото доказателство м.02.2024 г. Към този момент производството по гр.д. № 230/2023 г. по описа на САС е било приключило с решение. Била е депозирана касационна жалба против въззивното решение на САС. Съгласно приетото в практиката на ВКС, ако моментът на узнаване от страната за новото доказателство предхожда влизането в сила на решението, поради касационно обжалване, но към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, страната не се е била снабдила с доказателството или то не й е било известно, тримесечният срок следва да започне да тече от влизане в сила на решението /в този смисъл определение №36/ 2013 г. по гр.д. № 799/2012 г. на ВКС/. Датата на влизане в сила на решението на САС по гр.д. № 230/2023 г. е 26.08.2024 г., с произнасянето на ВКС по реда на чл.288 от ГПК по гр.д. № 4332/2023 г. Считано от 26.08.2024 г. молбата за отмяна на влязлото в сила решение на САС е депозирана в законоустановения 3-месечен срок. По делото липсват доказателства молителката да е узнала по- рано за новооткритото доказателство- отговор на касационна жалба, депозиран от П. М. по друго дело между страните на 20.10.2022 г. Липсва и законово задължение за страната да следи за депозиран отговор на своя жалба, така че да се приеме, че молителката е била длъжна да се запознае с отговора на КЖ и съответно поради собствено й бездействие е пропуснала да стори това и за нея е започнал да срок свързан с неблагоприятни последици. Останалите развити съображения в обжалваното определението касаят основателността на молбата за отмяна на влязло в сила решение и са неотносими към допустимостта й. За допустимостта на молбата следва да се съобрази обстоятелството, че молителката е посочила конкретно основание за отмяна с твърдение за наличие на новооткрито доказателство и връзката му със спора. Предвид изложеното следва да се приеме, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на САС по гр.д. № 230/2023 г. е допустима за разглеждане по същество. Като е достигнал до обратен извод и е оставил без разглеждане молбата на Е. М. съставът на ВКС, ГК, Второ г.о. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Воден от горното и на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, състав на Върховния касационен съд, І г.о.