Определение № 83 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 620/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от В. Н. П. и С. А. П. срещу определение № 2006 от 07.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3763/2011 г. на Софийския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК. Ответникът И. А. А. не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивно определение е обезсилено определението от 28.04.2011 г. по гр. д. № 7385/2010 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставена молбата на С. П. и В. П. - длъжници по изпълнително дело, за изменение поради прекомерност на разноските на взискателя, съставляващи адвокатско възнаграждение, а производството по делото е прекратено. Въззивният съд приел, че правото на длъжника да иска намаление поради прекомерност на разноските, сторени от взискателя в изпълнителното производство, може да се упражни само с искане до решаващия орган, който в изпълнителния процес е съдебният изпълнител. Не е предвидена възможност това право да се упражни чрез обжалване действията на съдебния изпълнител и следователно жалбоподателите нямат правен интерес от жалба. Съдът счел също, че на обжалване пред съда подлежи актът на частния съдебен изпълнител, с който той се е произнесъл по искането за намаляване на разноските, но не и мълчаливият отказ, поради което жалбата е без предмет. В приложението към частната касационна жалба жалбоподателите са поставили следните въпроси: 1. допустимо ли е длъжникът по изпълнителното дело да обжалва прекомерните разноски за адвокатски хонорар пред съд в случай, че съдебният изпълнител откаже да се произнесе по молбата му за намаляването им; 2. би ли могло да се приеме, че предявените на длъжника разноски за адвокатски хонорар чрез поканата за доброволно изпълнение, както и мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК, вече са отразили становището му относно размера на разноските и в действителност е налице валиден акт на съдебен изпълнител, подлежащ на обжалване пред съд и 3. какво се разбира под понятието „постановление за разноски” по смисъла на чл. 435, ал. 2, предл. посл. ГПК - документ с определени законови реквизити или всеки писмен акт на съдебния изпълнител до длъжника, в който се е произнесъл по размера на разноските. Позовават се на съдебни актове, представени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Според настоящия състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., обуславящ изхода на делото е първият от поставените въпроси, който се съдържа и е част от следния по-общ въпрос: какъв е редът за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение. Разрешението на въпроса се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК: определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на V-то г. о.; определение № 465 от 29.09.2010 г. по ч. гр. д. № 397/2010 г. на ІІІ-то г. о.; определение № 89 от 27.01.2012 г. по ч. гр. д. № 604/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о. В тях най-общо е прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т. е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Прието е, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. В съответствие със задължителната съдебна практика Софийският апелативен съд е приел, че искането на длъжника за намаляване поради прекомерност на разноските, сторени от взискателя в изпълнителното производство, може да се упражни с искане до решаващия орган - съдебния изпълнител. Затова липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Тъй като по искането на длъжниците за намаляване на разноските на взискателя в изпълнителното производство, съдържащо се в жалба вх. № 00718 от 02.06.2010 г., липсва произнасяне, делото следва да се изпрати на компетентния орган - съдебния изпълнител. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.