Определение № 50006 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2728/2021 г.

Производството е по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК. С разпореждане № 260002 от 10.02.2025 г. по т. д. № 120/2019 г. на Габровски окръжен съд на ВКС по компетентност е изпратена молба вх. № 260022 от 4.02.2025 г., подадена от „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД, [населено място], с която е поискано на дружеството да бъде издаден обратен изпълнителен лист за сумите, които са заплатени на ищеца по делото И. А. П. и чието присъждане е отменено от ВКС, а именно: 1. сумата от 10 817, 41 лв., представляваща разлика над 11 596, 32 лв. до 22 413, 73 лв., ведно със законната лихва и 2. сумата от 1 294, 45 лв., дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В изпълнение на указания на съда с молба вх. № 50583 от 27.03.2025 г. молителят е уточнил, че сумата от 26 087, 12 лв., включваща главница от 22 413, 73 лв. и законната лихва в размер на 3673, 39 лв., и сумата от 3 906, 90 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД, са заплатени от молителя доброволно на 19.07.2021 г. по банковата сметка на Й. Г. Нонкова – майка и законен представител на ищеца И. П., като са приложени преводни нареждания от посочената дата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С решение № 50035 от 20.12.2023 г. по настоящото дело след частична отмяна на решение № 134 от 9.06.2021 г. по в. т. д. № 82/2021 г. на Великотърновски апелативен съд са отхвърлени предявените от И. А. П. чрез настойниците му Й. Г. Нонкова – П. и А. И. П. срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.10.2009 г., за разликата над 11 596, 32 лв. до 22 413,73 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава за разликата над 2 612, 45 лв. до 3906, 90 лв. С решението на ВКС актът на въззивния съд е оставен в сила в частта, с която е потвърдено решение № 260007 от 21.10.2020 г. по т. д. № 120/2019 г. на Габровски окръжен съд в частите, с които „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД е осъдено да заплати на И. А. П. чрез настойниците му Й. Г. Нонкова – П. и А. И. П. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.10.2009 г., в размер на 11 596, 32 лв., заедно със законната лихва, считано от 5.12.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава в размер на 2612, 45 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК съдът, който е постановил влязло в сила решение за отхвърляне на иска, след като искът е бил уважен и е било допуснато предварително изпълнение, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. С изменението на разпоредбата с ДВ бр. 86/2017 г. е предвидено, че изпълнителен лист се издава и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя се издава само за сумите, които са платени в образувано изпълнително производство и са получени от взискателя. Правото на издаване на изпълнителен лист срещу взискателя предоставя защита на длъжника по изпълнението, която се реализира чрез връщане на сумите, които са му били отнети с помощта на държавната принуда, без да е необходимо успешното провеждане на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. За тези суми има данни по изпълнителното дело и техният размер може да бъде несъмнено удостоверен от съдебния изпълнител. Плащането на кредитор по невлязло в сила съдебно решение не попада в хипотезата по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК. Сумите, които са платени от длъжника на кредитора за погасяване на вземането по осъдителното решение, което впоследствие е отменено и искът е отхвърлен, също подлежат на връщане като недължимо платени, но за тях следва да бъде предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД от длъжника. В случая осъдителното въззивно решение е подлежало на принудително изпълнение съгласно чл. 404, т. 1 ГПК и изпълнителният лист, издаден от Великотърновски апелативен съд, е получен от представител на ищеца И. П. на 19.07.2021 г. Липсват данни да е образувано изпълнително производство за събиране на вземането на ищеца. От представените с молбата по чл. 245, ал. 3 ГПК доказателства – преводни нареждания от 19.07.2021 г. се установява, че сумите по осъдителното решение на въззивния съд са преведени от застрахователя по сметка на Й. Нонкова – П., настойник на ищеца И. П.. Касае се до плащане от длъжника на кредитора съгласно въззивното решение. По изложените съображения в случая не са налице предпоставките по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК за издаване на изпълнителен лист на молителя за присъдените суми с въззивното решение, които са платени от длъжника на кредитора съгласно въззивното решение, и за които е постановено отхвърлително решение по настоящото дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение