Определение № 9744 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Б. А. от гр. София,  срещу Определение №  5154 от 14.02.2025г., постановено по административно дело № 9253/ 2024г. на Административен съд- София- град (АССГ). С оспореното определение е върната исковата молба вх.№ 88387/ 09.08.2024г., с която са предявени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от К. Б. А. срещу Министерство на културата и Столична община и е прекратено производството по административно дело № 9253 по описа за 2024г. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че визираните, като ответници в исковата молба органи на власт не излълняват вменените им по закон задължения и носят съответната отговорност. Описва факти от административни и съдебни производства, които са свързани с предявения иск по ЗОДОВ. Иска отмяна на оспореното определение на АССГ. По делото е постъпила и частна жалба на Столична община против Определение № 14280 от 25.04.2025 г. по административно дело № 9253/ 2024г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане молба за допълване на Определение № 5154 от 14.02.2025г., в частта на разноските. Моли се за отмяна на определението и да се допълни прекратителното определение по делото, като се присъдят сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд, е бил сезиран с искова молба на К. А. срещу Министерство на културата и Столична община за осъждането им да заплатят на ищеца, обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева. С Разпореждане № 27918/ 20.12.2024г. по административно дело № 9253/ 2024 г. на АССГ производството по същото дело е било оставено без движение, като на ищеца е указано, че следва да отстрани подробно описаните недостатъци на исковата молба. Препис от съдебния акт е връчен лично на К. Б. А. на дата- 27.01.2025г. По делото на 03.02.2025г. е депозирана молба от К. Б. А., в която са направени уточнения на исковата претенция. Решаващият съд е приел, че К. А., не е изпълнил в цялост разпореждането от 20.12.2024г., а именно по т.2 и т.5, защото не е посочил периода от време /с начална и крайна дата/, през който са му били причинени вредите. Не е индивидуализирал поотделно какво представляват претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Не е представил и заповед № РА-30-55/ 06.03.2020г. на главен архитект на Столична община, за която се твърди, че ответникът не я изпълнява и не предприема действия по принудително премахване на незаконен строеж. Адм. съд на база тези констатации е посочил, че правото на иск не е упражнено в предвидената форма, поради което е налице процесуална пречка за допустимостта на съдебното производство. Поради неотстраняване на нередовностите исковата молба е върната и е прекратено образуваното производство. В производство по чл.248 ГПК, във вр. с чл.144 АПК с Определение № 14280 от 25.04.2025 г. по адм. дело № 9253/ 2024 г. Административен съд- София- град е допълнил Определение № 5154 от 14.02.2025г., постановено по дело № 9253/ 2024г., като е осъдил К. Б. А. да заплати на Министерство на културата сумата от 100, 00 /сто/ лева. Оставил без разглеждане молба с вх. № 5758/ 10.03.2025г. и допълнение към нея от 13.03.2025г. на Столична община, за допълване на Определение № 5154 от 14.02.2025г., чрез присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар. В съдебния акт било прието, че молбата на Столична община не подлежи на разглеждане, поради предявяването й, след изтичане на законния седмодневен срок. Така постановеното прекратително определение от 14.02.2025г., е правилно. Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. Производството е образувано по искова молба, за която от адм. съд е прието, че не отговаря на законовите изисквания, поради непълна обосновка и неясно изразена претенция. След това сезиране адм. съд е извършил предвидените в закона процесуално правни действия по уточняване на претенцията. Изводът за това, че не е налице редовно подадена искова молба е бил обоснован и постановен в съответствие със закона (чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). В случая при липса на яснота относно посочените обстоятелства, конкретизиращи предмета на делото, първоинстанционният съд правилно е оставил исковата молба без движение и дал указания за отстраняване на посочените нередовности. Дадените указания от адм. съд, са били съобразени с характера на производството. Същите касаят фактическото основание на иска и неговата конкретизация- период и в какво се състоят вредите. Изрично ищецът е уведомен за правните последици, които биха настъпили при неизпълнение на разпореждането. Разпореждането за оставяне без движение и указанията са редовно съобщени лично на ищеца на 27.01.2025 г., но не са изпълнени в дадения седмодневен срок, т.е. до 03.02.2025 г. (понеделник, работен ден). От ищеца не е било посочено на кой незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган се основава предявения иск в какво се състоят имуществените и неимуществените вредите и периода, през който са претърпени. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. При условие, че не е отстранена нередовността на исковата молба правилно са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба на К. Б. А. за неоснователна, а обжалваното прекратително определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Така постановеното определение от 25.04.2025г. на АССГ в частта за разноските по делото е правилно. Съгласно чл.248 ГПК, във вр. чл.144 АПК в срока за обжалване на съдебното решение, а ако същото е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страна по делото може да измени или допълни съдебното решение, в частта относно присъдените разноски. Правилно адм. съд е установил, че ответникът- Столична община е бил уведомен за постановеното прекратително определение на 20.02.2025г., на която дата е връчен препис от него. В определението изрично е посочен срока, в който същото може да бъде оспорено пред ВАС. В случая, седмодневният срок, в който е могло да бъде направено искане за допълване на определението е изтекъл на 27.02.2025г., поради което молбата от 10.03.2025г., заедно с допълнението към нея от 13.03.2025г. се явява процесуално недопустима, като просрочена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение