Решение № 8874 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Решение № 42232 от 16.12.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 6189/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение № ППН-01-483/2021 г. от 05.03.2025 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която е оставена без уважение жалба рег. № ППН-01-483/24.06.2021 г. на М. К. Д. срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, преписката е върната на КЗЛД за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, които да се изпълнят в 1-месечен срок от получаването му. С решението КЗЛД е осъдена да заплати разноски в размер на заплатената държавна такса на М. К. Д.. Касационният жалбоподател Комисията за защита на личните данни поддържа, че решението на АССГ е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е изместил предмета на жалбата, с която М. Д. е сезирал КЗЛД – предоставен негов адрес в данните му в Централния кредитен регистър (ЦКР) към Българска народна банка (БНБ), на който субектът на данни твърди, че не е живял. Развити са съображения за законосъобразно обработване на личните данни на субекта от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, доколкото последната е кредитна институция, има законово задължение да подава информация към Централния кредитен регистър и е получила данните на М. Д. след сключен договор за цесия. Поддържа се, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД няма право едностранно да променя информацията, получена от първоначалния кредитор, без официално уведомление от длъжника. Иска се отмяна на решението на АССГ и отхвърляне на жалбата на М. К. Д.. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Касационният жалбоподател - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД поддържа, че решението на АССГ е недопустимо – липсва пряк и личен интерес за жалбоподателя да иска отмяна на оспорения административен акт, доколкото след получаване на препис от жалбата до КЗЛД, по инициатива на дружеството, твърденият адрес е заличен като информация в ЦКР. Решението на първата инстанция се обжалва и като неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са съображения, че за дружеството, като финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и съгласно Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър, е налице задължение за подаване на информация за длъжници в отчетните периоди. Посочва се, че в случаите, когато задълженията са придобити след цесия, не е налице механизъм за проверка на вписаните от предходния кредитор лични данни на длъжника. Иска се отмяна на решението на АССГ и отхвърляне на жалбата на М. К. Д., алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Не се претендират разноски. Ответникът по касация – М. К. Д. оспорва касационните жалби по съображения, изложени в писмени отговори. Иска обжалваното решение като законосъобразно да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационните жалби са основателни. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № ППН-01-483/2021 г. от 05.03.2025 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която е оставена без уважение жалба рег. № ППН-01-483/24.06.2021 г. на М. К. Д. срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба на М. К. Д. с твърдения за нарушения на Закона за защита на личните данни. Според твърденията в жалбата, след изискана справка от Централния кредитен регистър субекта на данни е установил вписвания от небанкови институции, с които той няма отношения и вписан в ЦКР адрес - [населено място], [улица], на който той никога не е живял и не е посещавал. С писмо М. Д. е уточнил, че жалбата е подадена срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, тъй като дружеството е вписало грешен адрес в ЦКР. КЗЛД е приела, че предмет на жалбата на Д. са две твърдения за неправомерно обработване на неговите лични данни: 1. субекта на данни не е уведомен от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за извършената цесия и 2. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е предоставила в ЦКР адрес на който субекта на данни никога не е пребивавал. По отношение на първото твърдение Комисията е приела, че не е компетентна да се произнесе, доколкото се касае за гражданскоправни отношения. По отношение на второто твърдение Комисията е приела, че предоставените данни от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД на ЦКР в обем: три имена, ЕГН и адрес, представляват лични данни и предоставянето им представлява обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 и т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД). От събраните доказателства по административната преписка Комисията е приела за установено, че адресът, който е предоставен в ЦКР към БНБ за М. Д. - - [населено място], [улица], е предоставен от „Виваком България“ ЕАД по силата на извлечение от Приложение № 1 от 22.02.2018 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 05.05.2016 г. между „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД (заместило като страна дружеството „Смарт Кълект“ ООД) и БТК, като адреса е вписан в представени издадени фактури на М. Д. с оглед сключения договор за предоставяне на мобилни услуги от 16.05.2016 г. КЗЛД е приела, че разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се явяват специални при извършването на цесия и съгласието на длъжника по смисъла на чл. 6, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 не е задължително. За процесния случай Комисията е посочила, че основанията за обработване на личните данни на М. Д. от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД са чл. 6, § 1, б. „в“ и б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, и легитимен интерес, тъй като при цесия предишния кредитор е законово задължен да предаде на новия кредитор всички намиращи се у него документи, които установяват вземането (което обуславя предаването на личните данни, съдържащи се в тези документи), като след получаване на вземането новия кредитор обработва личните данни на основание свой личен интерес за събиране на дължимата сума, включително по реда на принудителното изпълнение. Административният орган е приел, че процеса по обработване на личните данни на Д. от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, представляващ предоставяне на неговите имена, ЕГН и адрес в [населено място], [улица] на ЦКР към БНБ, е законосъобразно обработване и при спазване на принципите по чл. 5 от Регламент (ЕС) 679/2016, тъй като към момента на подаване на тази информация „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е изпълнила законово задължение да подаде най-актуална информация, която е налична при него. В административното производство е установено, че след подаване на жалбата от М. Д. в КЗЛД от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД са предприети действия по подаване на коригираща информация в ЦРК спрямо адреса на субекта на данни. Комисията е приела, че не е налице незаконосъобразно обработване на лични данни по чл. 6 от Регламент (ЕС) 679/2016 или обработване в нарушение на принципите по чл. 5 от Регламент (ЕС) 679/2016 от страна на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. При тези съображения КЗЛД е приела, че жалбата на М. Д. с № ППН-04/483/24.05.2021 г. срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е неоснователна. Решението на КЗЛД е обжалвано от М. Д. единствено в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Административният съд е приел за установено, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен колективен орган, в предписаната от закона писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. АССГ е приел за неправилен изводът на КЗЛД, че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е имало законово основание за обработване на лични данни на Д. чрез въвеждане на негова информация (адрес) в ЦКР, получена от договора за цесия, с който са прехвърлени вземания, произтичащи от договор за мобилни услуги. Първоинстанционният съд е приел, че Комисията е достигнала до погрешен извод, тъй като не е съобразила, че ЦКР поддържа информация за кредитната задлъжнялост, а не за задлъжнялост по друга категория договори, различаващи се от кредити, поради което „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е нямала законово задължение да вписва информация (адрес) в ЦКР, отнасящ се за вземанията, произтичащи от договора за мобилни услуги. Съдът е направил извод, че не е налице приложение на чл. 6, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016, тъй като липсва законово основание за обработване на лични данни на М. Д., свързани с процесните вземания от договор за мобилни услуги), изразяващо се във вписване на адрес в ЦКР, а административният орган не е обсъдил останалите хипотези на чл. 6, § 1, нито приложението на чл. 5, § 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016. При тези съображения АССГ е приел първоинстанционната жалба на М. Д. за основателна и е отменил административния акт в оспорената част, като е върнал преписката на КЗЛД за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е поставено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. При изясняването на спора от фактическа страна решаващият съд е допуснал нарушение на задължението си да събере всички относими към спора доказателства (включително цялата административна преписка), да обсъди всички събрани доказателства и въз основа на тях да установи фактическата обстановка по спора. В хода на административното производство е изискана информация от БНБ по отношение вписването в ЦКР на процесния адрес, за който жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на неговите права по Регламент (ЕС) 679/2016 и ЗЗЛД, вкл. и по дали адреса е посочен от дружество за събиране на вземания и от кое дружество. С писмо с рег. № ПНП-01-483-19/09.11.2021 г. БНБ е предоставило отговор на КЗЛД, но по делото не е представен в цялост отговора на БНБ, а само първата и третата страница от него – пропуск, констатиран в обжалваното решение и от първоинстанционният съд. Писмото на БНБ, с оглед позоваването на него и в оспорения административен акт, съдържащо отговор на въпроса от кого са предоставени данните за адреса на М. К. Д., вписан в ЦКР и в какъв обем и съдържание, се явява съществено за установяването на факти по отношение на предмета на делото. Съдът, в нарушение на задължението си по чл. 152, ал. 5 АПК, при констатацията си за непълнота на административната преписка, не е изискал представянето й в цялост от КЗЛД. Налице и други липси по административната преписка с оглед на представения опис от КЗЛД с придружителното писмо към първоинстанционната жалба, които първоинстанционният съд не е констатирал, но които също са относими към изпълнение на задължението на органа по чл.152 ал.1-4 от АПК и пълнотата на административната преписка. Първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира непълнотата в административната преписка и да даде указание до административния орган, че следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК и да представи преписката в нейната цялост, каквито процесуални действия не са предприети от негова страна, в резултат на което съдът се е произнесъл по оспорването при непълнота на доказателствата и е изградил правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка. Неизпълнението на това задължение, в нарушение на принципа на служебното начало, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е формирал решаващия си извод, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и законовата забрана за нови фактически установявания в касационното производство, препятства извършването на преценка за материалната законосъобразност на обжалваното решение. Предвид изложените съображения оспореното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства. След установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по въпроса за присъждане на разноски за настоящата инстанция ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение