Определение № 11800 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9782/2024 г.

Производството е по чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „КДМ ОЙЛС“ ЕООД, подадена чрез адв. Л. Станчева против определение №15568/27.08.2024 г. по административно дело № 6793/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на кмета на община Видин по молба от 01.03.2024г. за изплащане на предвидена от Министерство на транспорта и съобщенията сума като обезщетение за отчуждаване на част от ПИ 10971.507.588 по КККР на гр. Видин и производството по делото е прекратено. Ответната страна - кметът на Община Видин, заявява становище неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в частната жалба оплаквания, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд - София–град е образувано по жалба на „КДМ ОЙЛС“ ЕООД против мълчалив отказ на кмета на община Видин по подадена от дружеството молба за изплащане на предвидената от Министерство на транспорта и съобщенията сума като обезщетение за отчуждаване на част от ПИ 10971.507.588 по ККР на гр. Видин. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата на дружеството е оставена без разглеждане и производството е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че липсва годен за обжалване административен акт. Излага съображения, че в случая не е формиран мълчалив отказ поради липса на законово задължение на кмета на община Видин да изплати обезщетение по чл.39 от Закона за държавната собственост (ЗДС), тъй като съобразно представените доказателства решение на Министерски съвет по чл.34а, ал.1 от ЗДС за отчуждаване на имота на жалбоподателя не е приемано и следователно не е определен размер на обезщетението съгласно чл.34б от ЗДС. Изложени са и мотиви, че задължението да плати дължимото обезщетение в случаите по чл. 34а от ЗДС законът възлага на инвеститора на обекта, който в настоящата хипотеза не е община Видин, а Министерство на транспорта и съобщенията. Поради това приема, че за кмета на община Видин липсва задължение за изплащане на обезщетение, поради което не е налице и формиран мълчалив отказ в тази насока. Определението е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „КДМ ОЙЛС“ ЕООД срещу мълчалив отказ на кмета на община Видин по молба от 01.03.2024г. да се заплати предвидена от Министерство на транспорта и съобщенията сума като обезщетение за отчуждаване на част от ПИ 10971.507.588 по КККР на гр. Видин. С разпореждане №13284/30.07.2024г. първоинстанционният съд е изискал кметът на община Видин и Министерството на транспорта и съобщенията да представят решение на Министерски съвет по чл.34а, ал.1 от ЗДС за отчуждаване на имота на жалбоподателя, предназначен за изграждане на национален обект и за определяне на размера на обезщетението за отчуждената част; информация кой е инвеститор на обекта; заповед РД 02-15-97 от 17.11.2017г. на зам. министъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, с която е одобрено изменение на план за регулация на урегулирани поземлени имоти, вкл. и УПИ IX 507.588 (процесния), за обект от национално значение „Нов граничен мост на р. Дунав между Видин, Република България и Калафат, Румъния“. В писмо рег. №12-00-83/14.08.2024г. на Министерство на транспорта и съобщенията и писмо с изх. №ПО-01-10-2705/13.08.2024г. на община Видин е посочено, че Министерския съвет не е приемал решение по чл.34а, ал.1 от ЗДС за отчуждаване на имота на жалбоподателя. При тези факти законосъобразно съдът приема, че жалбата се явява недопустима поради липса на годен за обжалване индивидуален административен акт. За да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол, е необходимо за съответния административен орган да съществува разписано в закон задължение да издаде акт с определено съдържание. В случая не е формиран мълчалив отказ на кмета на община Видин за изплащане на обезщетение за отчуждаване на част от ПИ 10971.507.588 по КККР на гр. Видин, каквито са доводите в частната жалба. Съгласно чл.34а от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. Съобразно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗДС, обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите. Съобразно ал. 5, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, определеното обезщетение се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. В ал.6 на същата разпоредба е предвидено, че инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено във влязлото в сила решение по чл. 34а, ал. 1, във влязлата в сила заповед по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, и за началната дата, от която започва изплащането му. Ето защо в пълно съзвучие с цитираните разпоредби е изводът на първоинстанционния съд, че задължение на кмета на общината за изплащане на парично обезщетение за отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, по реда на чл.39 ЗДС, в случая не е налице, доколкото липсва законова разпоредба, която да задължава кмета на общината да извърши такова плащане. При липсата на задължение за извършване на горецитираното, не може да се формира и мълчалив отказ. След като такъв не е налице, то липсва и годен предмет за съдебно оспорване, което прави подадената жалба недопустима. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение