Решение № 6195 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2015 г.

Решение № 6195 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Банско (ОбС-Банско), представляван от В. К. - председател на ОбС-Банско, подадена чрез пълномощник адв. Екатерина Димчева, против Решение № 1069 от 06.07.2015 г. постановено по адм. дело № 366/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на Областния управител на област Благоевград, обективирана в Заповед № ОА-АК-445 от 12.05.2015 г., е отменено Решение № 943 по Протокол № 52/06.04.2015 г. на Общински съвет - Банско и е върната преписката на административния орган, за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответната страна - Б. Н. М. - Областен управител на област с административен център гр. Благоевград, в писмено възражение и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски по делото и за двете инстанции. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми. Върховният административен съд, в настоящия състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 1069 от 06.07.2015 г. постановено по адм. дело № 366/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград, по жалба на Областния управител на област Благоевград, е отменено Решение № 943 по Протокол № 52/06.04.2015 г. на Общински съвет - Банско. С отмененото решение на ОбС Банско, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. с § 27, ал. 2, т. 2 от ПРЗ на ЗИД на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), е отказано да бъде предоставена на Общинската служба по земеделие (ОСЗ) - Банско, за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Т. П., във връзка с Решение № 1636/05.02.2007 г. за признаване правото на собственост в стари реални граници, следния имот от общинския поземлен фонд: ПИ с проектен идентификатор 02676.188.34 по КК и КР на гр. Банско, местност "Дъбовец", с площ 1299 кв. м, начин на трайно ползване - ливада, съгласно изготвена скица. проект от СГКК - Благоевград № 15-36714/26.02.2014 г., образуван от поземлен имот с идентификатор 02676.188.26, предаден на Община Банско по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ и актуван с АОС № 1442/04.08.2014 г., поради несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и площта му. Съдът е върнал преписката на административния орган, за произнасяне съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, но същият е немотивиран и е приет в нарушение на материалния закон - § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Приел е, че в правомощията на общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно: дали е налице решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивирано искане от Общинската служба по земеделие (ОСЗ) гр. Сандански и приложена към него скица-проект. Всички тези предпоставки в случая са били налице, поради което съдът е счел, че административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ и е отменил акта като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В настоящия случай производство по издаване на оспорения акт е започнало по искане Вх. № АР-02-17/04.11.2013 г. до ОСЗ - Банско, заявено от Б. С. П., в качеството му на наследник на С. Т. П., който на осн. чл. 45д, ал. ал. 1, 2, 3 и 4 от ППЗСПЗЗ е поискал издаване на решение за възстановяване правото на собственост за имот с проектен номер 02676.188.34 по КККР на гр. Банско, м. Дъбовец, в размер на 1,299 дка, описан в Решение № 1636/05.02.2007 г. на ОСЗ - Банско. Уточнено е, че имот 02676.188.34 е част от ПИ 02676.188.26 с площ от 7379 кв. м, НТП - ливада, предаден на община Банско по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвид изменението на КККР на гр. Банско със Заповед № КД-14-01-1272/11.11.2013 г. на Началника на СГКК - Благоевград. На основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ Общинска служба земеделие - Банско е изпратила мотивирано искане с Изх. № АР-01-439/19.11.2013 г. издадено от Началника на ОСЗ Банско, за възстановяване правото на собственост на имот № 02676.188.34, за който в съответствие с нормативните разпоредби са представени: копие на удостоверение за наследници № 94-02-7909/06.08.2013 г. на С. Т. П., Решение № 1636 от 05.02.2007 г. на ОСЗ-Банско, с което е признато правото на собственост на наследниците на С. Т. П. на нива от 4,000 дка, осма категория, находяща се в землището на гр. Банско, м. "Топилата" и скица-проект № 12074/11.07.2013 г., издадена от СГКК-Благоевград. С писмо изх. № 30-00-1023/30.01.2014 г. на кмета на Община Банско е отправено уточняващо питане относно процесния имот, на което ОСЗ-Банско е отговорила с писмо изх. № АР-01-042/07.03.2014 г. Въз основа на заявеното искане и направеното уточнение кметът на община Банско е сезирал ОбС - Банско за произнасяне по реда § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ с Докладна Изх. № 15-15-51/25.02.2015 г., в която е отбелязал, че е констатирал несъответствие между скицата и решението за възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и неговата площ. Така проведената процедура е завършила с постановяване на оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 943 по Протокол № 52/06.04.2015 г. на Общински съвет - Банско. Неоснователен е доводът в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящият състав напълно споделя схващането, застъпено в обжалваното решение - че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Правилни са направените в тази връзка изводи, че решението на административния орган противоречи на приложимия материален закон и по-конкретно на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, според която разпоредба, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. В този случай административният орган (общинският съвет) е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесния имот на наследниците на С. Т. П., въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Правилен е изводът на решаващия съд, че в правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно налице ли е решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивирано искане от ОСЗ-Банско и приложена към него скица-проект. След като всички тези предпоставки в случая са били налице административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали е налице несъответствие между скицата-проект и решението за признатото право на собствеността, което изрично е уредено в разпоредбата на чл. 45е, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (в относимата редакция), а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Също така следва да се отбележи и това, че в административния акт неправилно е посочено и правното основание за издаването му. В настоящия случай правното основание за приемане на решението не е § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, тъй като по делото няма данни, а и не се твърди че е налице влязло в сила съдебно решение за признаване правото на собственост на процесния имот. В съответствие със законовите изисквания към мотивираното искане на ОСЗ е приложено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, което сочи на приложение на § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. По изложените съображения, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд, правилно и съобразно законовите изисквания е приел, че отказът на общинския съвет е незаконосъобразен и след отмяната му е дал указание за точно приложение на материалния закон при новото произнасяне. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, съобразено с материалния закон, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила в цялост. При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна сторени разноски в настоящото производство. В случая обаче няма данни по делото в касационното производство ответната страна да е представлявана от процесуален представител, поради което разноски не следва да й се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,