Определение № 150 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2013 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 2322/10.03.2014 г. жалбоподателят по делото – П. (П.) моли съда да измени постановеното по делото определение № 202/10.02.2014 г. в частта му за разноските, като намали същите до минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ. Ответникът по молбата и по касационната жалба – ищецът по делото И. К. И., в писмения си отговор с вх. № 2774/20.03.2014 г. излага становище и съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано лице – с определението № 202/10.02.2014 г., чието изменение се иска, молителят-жалбоподател е осъден да заплати на ищеца разноски в размер 1 000 лв., направени от последния за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото. Тъй като молителят не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо той да е представил списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл. 248 от ГПК. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е своевременно. Възражението на ответника по молбата (ищеца), че искането не е направено преди постановяване на определението за недопускане на касационното обжалване, е неоснователно. Ищецът е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението № 202/10.02.2014 г., с което по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване (респ. – делото не е внасяно за разглеждане и в открито съдебно заседание) и са присъдени разноските. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основателен е доводът на молителя, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв. се явяват прекомерни. Изтъкваното в тази връзка от ищеца обстоятелство, че от негова страна не е подадена касационна жалба, също сочи, че действителната фактическа и правна сложност на делото пред настоящата касационна инстанция не е по-голяма, а е по-малка от обичайната такава по подобни дела, образувани по искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ. По горните съображения, основателен е и доводът на молителя, че присъдените на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се намалят до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с т. 3 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Именно предвид тълкувателния (а не нормативен) характер на тези задължителни указания, напълно неоснователен е доводът на ищеца, че той е направил разноските за адвокатско възнаграждение преди обявяването на това тълкувателно решение и че приложим поради това в случая – според него, е § 2 от ДР на наредба Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ. Тъй като обжалваемият интерес пред настоящата касационна инстанция по делото е в размер 7 000 лв., то съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ, присъдените на ищеца разноски за заплатеното възнаграждение за същата инстанция следва да се намалят от 1 000 лв. на 680 лв., респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, постановеното по делото определение № 202/10.02.2014 г. – в частта му за разноските. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение