Определение № 1208 от 19.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1818/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 3299 от 03.04.2023 г., подадена от адвокат К. Х. от АК-Р. – пълномощник на М. К. В., против Определение № 265 от 21.03.2023 г. по в.гр.д.№ 669/2022 г. по описа на ОС-Русе. С обжалваното определение е оставена без уважение молба на жалбоподателката за изменение на въззивно Решение № 18 от 07.01.2023 г. по в.гр.д.№ 669/2022 г. на ОС-Русе, ІІІ състав, в частта за разноските. Не е постъпил отговор от насрещната страна – Община-Русе. Настоящият състав на ВКС, Второ г.о. намира, че подадената частна жалба е процесуално допустима, но функционално компетентен да се произнесе по нея е Апелативен съд – Велико Търново. Обжалва се акт, който съгласно т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК подлежи на контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. След изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50/2015 г., в хипотези, когато въззивният съд се е произнесъл за първи път по отправено към него искане по чл. 248 ГПК (т.е. когато не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК), неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, но не пред ВКС, а пред съответния на апелативен съд. В тези случаи функционалната компетентност на апелативния съд произтича от характера на обжалваното определение – такова по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл са Определение № 30 от 26.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 2751/2021 г. на ГК, ІІ г.о., Определение № 1109 от 15.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 1449/2023 г. на ГК, ІІ г.о. Както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2018 г. по т.д.№ 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия