Решение № 566 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11227/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез юрк. Тодорова, срещу Решение № 26750 от 07.08.2025 г., постановено по адм. дело № 2676/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221521006908-091-001/01.03.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1462/12.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, и данъчната администрация е осъдена за разноски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е доказано проявлението на фактическия състав на чл. 177 от ЗДДС. Излага съображения, че наличието на субективния елемент знание е доказан посредством назначената по време на ревизията експертиза, като отклонението в пазарната цена следва да се приеме за значително, тъй като по отношение на ДМА е в размер на 50 – 60 %. Излага подробни съображения в касационната жалба. Настоява за отмяната на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба – „Сервизен център за метали” ЕАД, чрез пълномощник адв. Караджова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба се явява основателна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е била законосъобразността на РА № Р-22221521006908-091-001/01.03.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1462/12.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на „Сервизен център за метали” ЕАД по реда на чл. 177 от ЗДДС за задължения в общ размер на 106 228,02 лева, от които данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 76 666,65 лева и лихви за забава в размер на 29 561,37 лева, произтичащи от дължим и невнесен ДДС от „КАПИТОЛИЯ ТРЕЙДИНГ 777“ ЕООД за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2018 г., от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г. Първостепенният съд подробно е описал предприетите процесуални действия по възлагането на ревизията и издаването на РД и РА и фактическата обстановка по спора. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган, като е била спазена предписаната от закона форма на акта и че липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Съдът е приел, че относно ревизираното дружество не е налице знание за невнасяне на дължимия данък по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС, както и това не е доказано от приходния орган при условията на чл. 117 – 120 ДОПК. Според съда това, че жалбоподателят е плащал дължимото по фактурите на посочено от продавача трето лице – дружество „ЕВРОГРУП 2000“ ЕООД, с което доставчикът „КАПИТОЛИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е имал сключен договор за управление на финансови средства от 01.03.2017 г., не доказва, че РЛ е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. Посочил е, че разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС представлява изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика и подлежи на стриктно тълкуване. По тази причина всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване и то от страна на органите по приходите, върху които е доказателствената тежест за това. Съдът при гореизложените мотиви е приел, че РА е незаконосъобразен. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки изложените оплаквания и задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. Макар и съставът на Административен съд – София-град да е изложил съображения по незаконосъобразността (в тесен смисъл) на процесния РА, това не позволява на касационната инстанция да разреши спора в тази му част, поради следните съображения. Мотивите на първата съдебна инстанция не покриват изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и на чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Безспорно съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК. За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Съдът е изложил единствено мотиви относно наличието на „знание” (в случая е приел липсата на такова при РЛ) по отношение на това, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, като не е изследвал обективните елементи от фактическия състав по чл. 177 от ЗДДС. Също така в нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС са дадени две възможни хипотези по отношение на знанието – регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, като органите по приходите са се позовали и на двете хипотези. Съдът не е изложил мотиви и по отношение на това дали РЛ е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен в хипотезата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС. В тази връзка липсва и коментар на назначената и приета съдебно-оценителна експертиза, както и на изготвената експертиза в хода на ревизионното производство. Липсата на собствени (на съда) фактически и правни релевантни установявания относно законосъобразността на РА е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Отделно от това обсъждането за първи път от касационната инстанция на релевантните за делото факти и излагане за първи път съответни фактически и правни изводи ще наруши и правилото за двуинстанционност на съдебния контрол и ще лиши страните от една съдебна инстанция. Или този пропуск на съда налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град, в хода на което при постановяване на заключителния съдебен акт съдът следва подробно да изложи собствени фактически установявания и собствени правни изводи по всеки един от спорните между страните въпроси, след разрешаването на които въпроси, да установи законосъобразно ли е ангажирана отговорността на „Сервизен център за метали” ЕАД по реда на чл.177 от ЗДДС за задължения в общ размер на 106 228,02 лева, от които ДДС в размер на 76 666,65 лева и лихви за забава в размер на 29 561,37 лева, произтичащи от дължим и невнесен ДДС от „КАПИТОЛИЯ ТРЕЙДИНГ 777“ ЕООД. По претенциите на страните за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва цялостно произнасяне от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,