Определение № 13245 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община – район „Надежда“, чрез процесуален представител юрк. Н.Тодорова, срещу Решение № 5876/21.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2537/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). На 29.11.2024 г. по делото е постъпила писмена молба от касатора, чрез процесуалния му представител – юрк.И.Гетова, с която същият заявява, че оттегля касационната жалба против посоченото решение на АССГ и моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане и да бъде прекратено касационното производство. Към молбата е приложено изрично пълномощно за предприетото процесуално действие. Искането е допустимо и основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 АПК, оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти до приключване на касационното производство. А според предписанието на чл. 215, т. 5 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато жалбата бъде оттеглена с писмено заявление. В случая са обективирани предпоставките на цитираните текстове - подадено е писмено заявление за оттегляне на касационната жалба, като волеизявлението е направено от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството жалбоподател. Оттеглянето е предприето в рамките на висящо касационно производство. Налице е едностранно разпореждане с предмета на делото, което води до десезиране на съда от разглеждането на спора по същество. Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - прекратено. Ответникът в касационното производство – Л. Г. Х., чрез пълномощника си адв. М.Минков, е депозирал становище за неоснователност на касационната жалба, постъпило по делото на 01.07.2024 г., с което е претендирал и направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Към становището са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Същото е в минималния размер, съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се явява прекомерно. Водим от изложеното и на основание чл. 215, т. 5 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,