Определение № 5993 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4558/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. И. Ш. срещу разпореждане № 876 от 10.10.2024 г. по гр. д. № 604/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 7224/09.10.2024 г. срещу определение № 534/09.09.2024г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение подадената от него молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като срокът за подаване на частна жалба срещу определението на апелативния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, неправилно е определен като едноседмичен, вместо едномесечен, който извод произтича от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, а последният не е изтекъл към 07.10.2024 г., когато е депозирана върнатата частна жалба. Частната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, и като насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното разпореждане съдията – докладчик по въззивното дело е приел, че подадената частна жалба с вх. № 7224/09.10.2024 г. е просрочена, тъй като е депозирана в съда след изтичане на указания на страната едноседмичен срок за обжалване. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен по следните съображения: От материалите по въззивното дело се установява, че препис от определение № 534/09.09.2024 г. по гр. д. № 604/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба на П. И. Ш. за изменение на въззивното решение в частта досежно разноските, е връчен на молителя на 20.09.2024 г. (съобщение за връчване на препис от 09.09.2024 г. (л. 115)). В него изрично е указано, че определението по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на съобщение до страната, изтекъл на 28.09.2024 г.. Върнатата горепосочена частна жалба е подадена по пощата, с пощенско клеймо от 07.10.2024 г., т.е. след изтичането на указания от съда едноседмичен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, а в случай на подаването им след изтичане на срока за обжалване, същите подлежат на връщане (чл. 275, ал. 2 ГПК вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК). С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК се предвижда изрично обжалваемост на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, които не са преграждащи и биха подлежали на инстанционен контрол, само ако това е предвидено в закона - чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, а препращането към реда за обжалване на решенията/определенията указва единствено функционално компетентните съдилища по частните жалби срещу определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК не създава специална уредба за обжалване на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, различна от регламентираната в разпоредбите на чл. 274 - чл. 279 ГПК, относно срок за подаване на частната жалба, съдържание на същата, приложения към нея, срок за отговор, администриране, характер на производството, разглеждането и решаването ѝ и т.н.. В този смисъл са както разясненията, дадени с т. 24 ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 209/10.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3151/2020 г. на ВКС, I г.о., определение № 406/26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3128/2020 г. на ВКС, IV г.о., определение № 151/23.03.2012 г. по гр.д. № 208/2012 г. на ВКС, I г.о., определение № 8 от 08.01.2018 г. по ч.т.д. № 2848/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 348/26.06.2017 г. по ч.т.д. № 1382/2017 г. на ВКС, II т.о. и др.. Ето защо, като е върнал процесната частна жалба срещу определението си по чл. 248 ГПК като просрочена, подадена извън приложимия едноседмичен срок за обжалване, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение