Определение № 3409 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2025 г.

Производството е по реда на дял трети, глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на С. К., подадена чрез адв. А. Георгиев, против Определение № 22352 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело № 4704/2023 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което на основание чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от АПК е отхвърлена молбата на С. К., подадена чрез адв. А. Георгиев за изменение на Решение № 18629 от 02.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е отказал да измени решението си, в частта за разноските, като се присъдят разноски, съответстващи на материалния интерес по делото и представените доказателства за действителното им извършване. Оспорва извода на съда, че делото не е с материален интерес, като твърди, че видно от диспозитива на обжалваното решение на митническия орган, делото е с материален интерес - 175 440 евро и 19 600 щатски долара. По подробно развити аргументи в тази насока, настоява за отмяна на оспореното Определение и съответно изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските. Ответникът по частната жалба – директорът на ТД Митница Бургас, в срока по чл. 232 от АПК чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Русенова депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба, като счита че оспореното Определение е правилно постановено, вкл. и в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, първо отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 вр. чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, в преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: С Решение № 18629 от 02.10.2024 г. постановено по адм. дело № 4704/2023 г. на АССГ, чието изменение, в частта му за разноските се претендира, е отменено Решение № 32-154583/24.04.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 7, пар. 3, във връзка с nap. 1, буква "б", Регламент (ЕС) 2018/1672 е удължен с 60 дни срока за временно задържане на парични средства в общ размер на 175 440 EUR /сто седемдесет и пет хиляди четиристотин и четиридесет/ евро и 19 600 USD /деветнадесет хиляди и шестстотин/ щатски долара от С. К. считано от 24.04.2023 година. Със същото решение, съдът е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на С. К., от гр.Акчадак, Република Турция, разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Безспорно е било установено, че от страна на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител адв. Георгиев са поискани и доказани направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 19 810 лева, но с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платеното възнаграждение за адвокат е преценено от АССГ, като прекомерно. В този насока в решението са изложени мотиви, че от една страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по същото са проведени две съдебни заседания, в които от страна на процесуалния представител на жалбоподателя са депозирани писмени становища, а от друга страна, оспореният административен акт касае произнасяне на компетентния административен орган, относно продължаване срока на временно задържане на парични средства и не може да се приеме, че е с материален интерес. По тези съображения и съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на жалбоподателя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда / лева. За да отхвърли молбата на С. К., подадена чрез адв. А. Георгиев за изменение на Решение № 18629 от 02.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, съдът отново се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес. Посочил е, че не споделя доводите на адв. Георгиев, че следва да бъде съобразен материалният интерес, който е в размер на стойността на паричните средства, които са задържани от митническите органи въз основа на друг административен акт, доколкото с административния акт, предмет на оспорване в настоящото съдебно производство единствено бил продължен срокът на задържането на паричните средства. Съобразено било в тази връзка и Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. Настоящият съдебен състав преценява като правилно оспореното определение на Административен съд – София-град. Направените оплаквания в частната жалба са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, подателят на жалбата има право да получи от бюджета на органа, направените по делото разноски, които включват заплатените разноски за производството и възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. Възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение своевременно е заявено от процесуалния представител на директорът на ТД Митница Бургас. Касационната инстанция намира, че правилно е преценено, че в случая е на лице прекомерност спрямо действителната фактическа и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство на уговорения и изплатен адвокатски хонорар от жалбоподателя, поради което възнаграждението правилно е определено на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, в размер на 1000 лева. Неоснователни са доводите в частната жалба за неприложимост на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., поради това, че делото е с определен материален интерес в размер на временно задържаните парични суми. Както се посочи по-горе, делото е с предмет – решение на митнически орган, с което е удължен с 60 дни срока за временно задържане на парични средства в общ размер на 175 440 EUR /сто седемдесет и пет хиляди четиристотин и четиридесет/ евро и 19 600 USD /деветнадесет хиляди и шестстотин/ щатски долара от С. К., считано от 24.04.2023 година. Независимо от размера на временно задържаните парични средства, производството не е с определен или определяем материален интерес, тъй като предмета на спора е само законосъобразността на оспореното решение, с което е решено да се удължи срока на временно задържане на парични средства, без да се разрешава спор относно размера на задържаните суми. Освен това материалният интерес винаги се свързва с последиците от разрешения спор. При установена незаконосъобразност на акта, съдът няма правомощие да върне временно задържаните суми, поради това отмяната на оспореното решение на митническия орган няма за пряка последица връщането на временно задържаните суми и какъв е техния размер не е определящо за вида на делото, като дело с материален интерес. По така изложените съображения определението на Административен съд – София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение