Определение № 10562 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „КОНТИНВЕСТ“ ООД, действащо чрез пълномощника адв. Симеонов, против определение № 29810 от 12.09.2025 г. постановено по адм. дело № 7815/2025 г. по описа на Административен съд –София-град (АССГ). По съображения за неправилност се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Ответникът – главният държавен здравен инспектор (ГДЗИ), не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. С Разрешение за предоставяне на пазара на биоцид № 3728-1/15.05.2025 г. на „Скорпио-46“ ЕООД е разрешено да предостави на пазара Скорпио натриев хипохлорит (Scorpio sodium hypochlorite) с активно вещество активен хлор, получен от натриев хипохлорит. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на „КОНТИНВЕСТ“ ООД против цитираното по-горе разрешение за предоставяне на пазара на биоцид, издадено от ГДЗИ на „Скорпио-46“ ЕООД, а производството по делото е прекратено. Съдът е изложил мотиви за недопустимост на жалбата поради липса на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на административния акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административен акт, било то индивидуален, общ или нормативен, оказващ влияние върху правната сфера на оспорващото лице, е абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване, за която съдът следи служебно. Интересът е личен и пряк, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси или непосредствено създава задължения за него. Изложените твърдения в частната жалба, че от издаденото разрешение на друго търговско дружество, се засягат пряко законните права и интереси на жалбоподателя с оглед вече издаденото му разрешително № 1744-1/14.01.2015 г. за пускане на пазара на биоцида с наименование "Натриев хипохлорит/Белина", са неоснователни поради факта, че „КОНТИНВЕСТ“ ООД нито е заявител, нито е участвал в производството по заявлението на „Скорпио-46“ ЕООД. Издаденото разрешение № 3728-1/15.05.2025 г. представлява индивидуален административен акт, който има конкретен адресат – „Скорпио-46“ ЕООД. От уводната част на административния акт е видно, че заявител за получаване на разрешението е посоченото дружество, което е и единственият адресат на акта. Жалбоподателят не е адресат на този акт, който по никакъв начин не засяга пряко и непосредствено правната му сфера. Правният интерес трябва да е непосредствен, пряк и личен, а не косвен или опосреден, и да е насочен към премахване на създадените с обжалвания акт неблагоприятни правни последици. Следователно правен интерес от оспорване на процесното разрешение не възниква за други лица, които не са страни по това конкретно административно правоотношение. Между жалбоподателя по настоящото дело и ГДЗИ не съществуват преки властническо-разпоредителни правоотношения, от което следва обоснованият извод, че за оспорващия липсва пряк и непосредствен интерес от оспорване на разрешението. На следващо място, относно твърденията за допуснати нарушения на материалния закон, касаещи правилното прилагане на вътрешното или общностното право, включително с доводи за нищожност, също не могат да обосноват легитимация за субекта, тъй като спазване на изискването за законност в административния процес в този аспект е възложено на държавен орган (чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК). Също така в административния процес не е предвидена възможност съдът да упражнява т.нар. косвен съдебен контрол относно валидността на административен акт, който не е предмет на конкретното производство. Подобна хипотеза е допустима единствено по реда на чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс за съдилищата с обща компетентност, но не и за административните съдилища. С оглед гореизложеното, съдът е постановил правилен съдебен акт и като такъв следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение