Определение № 50009 от 21.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1012/2022 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника-жалбоподател ЗД „Бул Инс“ АД за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение. Ищците Е. И., Апостол И., Е. А. и М. М. не изразяват становище. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Със същата се претендира присъдените в полза на ищците с въззивното решение разноски за въззивното производство да бъдат намалени с оглед постановеното касационно решение, т. е. съобразно крайния изход на спора с оглед отхвърлената част от исковете. Не се иска изменение на въззивното решение по отношение на присъденото на упълномощения от ищците адвокат възнаграждение по чл. 38 ЗА. Молбата е основателна. С касационното решение са отхвърлени предявени от ищците искове по чл. 432, ал. 1 КЗ. С въззивното решение в полза на ищците Е. А. и М. М. са присъдени разноски в размер на по 8460 лв. с оглед приетата от въззивния съд пълна неоснователност на жалбата. При съобразяване на правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед крайния изход на спора и предмета на въззивното производство - разгледани искове в общ размер 110 000 лв., уважени за 50 000 лв. за всеки от двамата ищци, всеки от ищците съответна на уважената част има право на разноски за въззивното производство в размер на 3845 лв. С тези мотиви съдът