Определение № 7267 от 30.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК. Образувано е по искане на Р. Д. Т., подадено чрез процесуалния представител адв. Вътев, за изменение на Решение № 4646 от 07.05.2025г., постановено по дело № 2222/2025г. по описа на Върховен административен съд, в частта му за разноските. Молителят навежда доводи за прекомерност на размера на разноските, присъдени за юрисконсултско възнаграждение, като несъответстващ на материалния интерес по делото, на правната и фактическата сложност на спора и извършените процесуални действия. Иска редуциране на присъдените разноски. Ответният по молбата директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София е взел становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази данните по делото и закона, намира за установено следното: Молбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С Решение № 4646 от 07.05.2025г., постановено по дело № 2222/2025г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 1677 от 16.01.2025 г., постановено по адм.д. № 463/2024 г. по описа на Административен съд София град, като вместо него е поставено отхвърляне на жалбата на Р. Д. Т. от гр. София срещу Ревизионен акт № Р - 22002218000555-091-001/28.11.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1072/21.06.2019 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр.София при ЦУ на НАП. Съобразно изхода на спора съдът е присъдил в полза на НАП разноски за всички четири инстанции, възлизащи общо на сумата от 86 818,04 лв, съгласно представения списък, като е отчел, че материалният адрес по делото е в размер на 405 112, 81 лева. По аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., дължимото минимално възнаграждение за всяка от инстанциите е в размер на 20 854, 51 лева, ведно със сторените разходи за държавна такса от 3400 лева. Обратно на изложените твърдения в процесната молба за изменение на горепосоченото решение, Р. Д. Т. е пропуснала да отправи възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение. Такова искане е сторено за първи път с молбата от 19.05.2025г., подадена по реда на чл. 248 ГПК, след като делото е приключило. Молителката е разполагала с правната възможност до приключване на устните състезания в касационната инстанция да отправи своето искане за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което не е сторено и влече като последица и на това основание, необоснованост на искането за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,