Решение № 3900 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2010 г.

Решение № 3900 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Венко Христов Кръстев от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Милена Жикова, против решение № 1031/21.05.2010 г., постановено по адм. дело № 379/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 030901873/05.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че липсват доказателства за изплащане на дивидента от "Бон Феро" ЕООД, като в тази връзка не е взел предвид факта, че лицето е внесло по сметка в банка сумата 400000 лв., не е отчел наличието на печалба от посоченото дружество, както и платените данъци върху печалбата и върху дивидента. Неправилно съдът се е позовал на данните в писмо на ТД на НАП относно съдържанието на РА на "Бон Феро" ЕООД, след като от самия РА е видно, че в него няма констатация в посочения в писмото смисъл, а именно, че няма данни за изплащане на дивидента. Съдът не е взел предвид доводите на дружеството за допусната техническа грешка при изписването на датата на решението на едноличния собственик на посоченото дружество относно изплащане на дивидента, за това, че протоколът е съставен на 27.09.2008 г., а не на 27.10.2008 г. Според касатора, плащането на сумата се установява от представените разходни касови ордери /РКО/, които макар да нямат достоверна дата, не са оспорени относно тяхното съдържание и авторство. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че с обжалваното решение правилно е определено допълнително данъчно задължение за 2008 г. в резултат на извършената ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на Венко Христов Кръстев против ревизионен акт /РА/ № 030901873/05.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 798/15.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 916,39 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт правилно е определено допълнително задължение на Венко Христов Кръстев по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 22187,99 лв., от които за доплащане - 21948,28 лв., и са начислени лихви в размер на 1370,99 лв. в резултат на ревизия, проведена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При ревизията е установено, че в годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 ЗДДФЛ ревизираното лице е декларирало доходи от трудови правоотношения в размер на 569,91 лв. и от отдаване под наем на имущество - 2400 лв., не е декларирало получаване на доходи от дивидент. След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК при ревизията е определена данъчна основа в размер на 221879,94 лв., представляваща изразходвани парични средства, за които не са представени доказателства за произход. Съдът е приел за обоснован извода на органите по приходите, че доходът от дивидент в размер на 374280,57 лв. от "Бон Феро" ЕООД, деклариран в подадената при ревизията декларация, не следва да бъде включван в приходната част на изготвения баланс, тъй като не са представени доказателства за получения доход. В тази връзка съдът е посочил, че при ревизията е представен протокол № 1/27.10.2008 г. на Общото събрание на "Бон Феро" ЕООД за взето решение за изплащане на цялата натрупана печалба на дружеството на Венко Христов. Този протокол не може да се приеме за валиден, тъй като на 22.10.2008 г. същото лице е продало дружествените си дялове и към датата посочена в протокола не е било едноличен собственик на капитала на дружеството и няма право да подписва документи от негово име. Според съда не може да се направи извод за валидност на взетото решение, въпреки че е представено копие на същия протокол с дата 27.09.2008 г., с нотариална заверка от 06.10.2009 г. Доказателства за плащането на сумата не представляват представените РКО № 1010/29.10.2008 г. и № 1005/28.10.2008 г., тъй като са частни документи, нямат достоверна дата и не представляват доказателство за реалното изплащане на сумите по тях. Съдът е посочил също, че според съдържанието на писмо изх. № 954-1/14.01.2010 г. от ТД на НАП гр. Варна на "Бон Феро" ЕООД е издаден РА 030900578/03.07.09 г., като при ревизията не са установени данни относно изплатени дивиденти на лицето Венко Кръстев. Доказателство за реално получаване на дивидент в размер на 374280,57 лв. не представляват и доказателствата, представени от "Райфайзенбанк"АД за извършено на 30.10.2008 г. внасяне на сумата 400020 лв. от Венко Кръстев по собствената му сметка, след като в този документ не е записано, че сумата е получена от лицето дивидент. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че жалбоподателят не е получил реално сумата 374280,57 лв. като дивидент от "Бон Феро" ЕООД и поради това направените от него разходи през процесния период превишават имуществото му и финансово състояние, като превишението в размер на 221879,94 лв. е с неустановен произход. В резултата на това е потвърдил оспореното данъчно задължение за 2008 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след пълно и последователно обсъждане на събраните доказателства по делото и доводите на страните, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и преценка на доказателствената сила на всяко от относимите доказателства. В резултат на това съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. За процесния данъчен период - 2008 г., в съответствие със събраните при ревизията доказателства обосновано е направен извода, че получените приходи, доходи и безвъзмездно получени средства на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Правилен е изводът, че при определяне на данъчната основа по специалния ред не са допуснати процесуални нарушения, а извършеният анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК включва всички относими обстоятелства и събрани данни за доходите и разходите на лицето, като в ревизионния доклад /РД/ и ревизионния акт са изложени подробно констатациите относно получените приходи и доходи, както и относно разходите. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали през 2008 г. ревизираното лице Венко Кръстев е получило доход в размер на 374280,57 лв. като дивидент от "Бон Феро" ЕООД. В съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е достигнал до извода, че такъв доход не е получен реално от ревизираното лице. Следва да се посочи, че когато РА е съставен при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, в производството по обжалване на акта фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното, съгласно презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Като основание за изплащане на дивидента при ревизията е представен протокол № 1/27.10.2008 г. на общото събрание на "Бон Феро" ЕООД. Според този протокол като единствен съдружник в "Бон Феро" ЕООД Венко Христов Кръстев е взел решение да се разпредели целия размер на неразпределената печалба от минали години в размер на 374280,57 лв. на Венко Христов Кръстев, като сумата се изплати в брой. Безспорно е по делото, че на 22.10.2008 г. същото лице е продало дружествените си дялове от "Бон феро" ЕООД на трето лице и това решение е вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията на 24.10.2008 г. В съответствие с това, обоснован е извода, че към датата, на което според посочения протокол е проведено общо събрание на "Бон Феро" ЕООД, на което е взето решение за изплащане на дивидента, Венко Кръстев не е бил съдружник в "Бон Феро" ЕООД, респективно - не е бил едноличен собственик на капитала на това дружество. Затова, същият не е имал правомощието да взима решения от името на дружеството и решението по протокол № 1/27.10.2008 г. не може да породи правни последици. Твърдението на касатора, което е поддържано и пред първата инстанция, че е допусната техническа грешка при изписването на датата, на която е проведено общото събрание на дружеството според представения протокол при ревизията, правилно е прието от съда за недоказано и необосновано. Като доказателство в подкрепа на това твърдение жалбоподателят е представил в производството пред административния съд /по-конкретно в съдебно заседание на 16.10.2009 г./ копие от протокол със същото съдържание, в което е посочена дата на общото събрание - 27.09.2008 г., като това копие е с нотариална заверка от 06.10.2009 г. Това копие не доказва, че общото събрание е проведено на 27.09.2008 г., както поддържа касаторът. Нотариалната заверка е за вярност с оригинала, поради което тя удостоверява единствено верността на завереното копие с предоставения оригинал. Заверката не се отнася до датата на съставяне на документа, а и не може да се отнася за тази дата след като заверката е направена една година след посочената в документа дата на съставянето му. Доводът на касатора, че заверката е направена преди съставяне на ревизионния доклад, не обосновава претендирания от него извод, който макар да не е изказан категорично се изразява в това, че заверката не е за целите на доказването. Независимо, че причините поради които е направена заверката на копието на дата 06.10.2009 г. са без значение, следва да се отбележи, че ревизионният доклад № 901873 е съставен на 01.10.2009 г., и макар да е връчен на ревизираното лице на 08.10.2009 г., то напълно възможно е било ревизираното лице да се е запознало със съдържанието му преди това. Друга обоснована причина да бъде направена такава заверка не се твърди, нито се установява, а от данните по делото се налага извода, че заверката е направена с оглед целите на доказването в производството по обжалване на ревизионния доклад, респективно - ревизионния акт. Както се посочи, причините поради които е направена заверката са без значение, а от съществено значение е доказателствената сила на нотариалната заверка, съображения за което са изложени по-горе. Нотариалната заверка не се отнася до датата, което означава, че така заверения документ не доказва, че е бил съставен на 27.09.2008 г., както е посочено в него, а доказва единствено, че на датата на заверката - 06.10.2009 г. пред нотариуса е бил представен за заверка документ със същото съдържание. Освен това, доводът че се касае за обикновена и често срещана техническа грешка при изписването на датата не може да бъде възприет само поради наличие на твърдение в този смисъл. Следва да се обърне внимание на факта, че в представеното при ревизията копие на протокола датата "27.10.2008 г. " е посочена на три места - като дата на протокола, дата на провеждане на общото събрание и дата на съставяне на документа, което също опровергава довода, че се касае за техническа грешка. От изложеното се налага извода, че липсва валидно взето решение на общото събрание на "Бон Феро" ЕООД за изплащане на дивидент на Венко Кръстев в размер на 374280,57 лв. Обосновани са също изводите на съда за това, че липсват доказателства за реално изплащане на сумата. При ревизията не са представени каквито и да било доказателства в тази връзка. Едва с възражението против РД са представени РКО № 1005/28.10.2008 г. за изплащане от "Бон Феро" ЕООД на Венко Кръстев на сумата 275556,54 лв. и РКО № 1010/29.10.2008 г. за сумата 80000 лв. Правилно съдът е посочил, че тези документи представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, поради което не доказват, че удостоверените с тях факти и обстоятелства съответстват на обективната действителност. Неправилно касаторът поддържа в жалбата си, че след като не били оспорени съдържанието и авторството на тези РКО, то те представлявали годни доказателства за плащането. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, каквито са РКО, когато са подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, което означава, че тези документи се ползват само с формална доказателствена сила. Вярно е, че в случая не е оспорено авторството на РКО, но поначало авторството установява само че документът е подписан от лицето посочено като негов издател, за което по делото не е имало спор. Авторството обаче не доказва съответствието на съдържанието на документа с обективната действителност, което в случая означава, че тези документи не доказват, че посочените в тях суми действително са платени. В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват косвени доказателства, от които би могло да се направи извод за плащане на посочените суми. Подобно доказателство биха могли да бъдат извлечения от счетоводните регистри на дружеството относно записванията във връзка с осъщественото плащане по касов път, както и други счетоводни документи. Проверка на счетоводството на дружеството би могла да бъде направена от вещо лице назначено в съдебното производство. Както се установява от данните по делото подобни доказателства не са представени, нито е направено искане за назначаване на експертиза. Фактът, че дружеството е имало отчетена печалба за предходните години в размер, който е позволяват да бъде изплатен дивидент в посочения размер, не представлява доказателство, че такъв действително е изплатен. Същото се отнася и за доводите във връзка с плащането на данъците върху печалбата за двете години и върху самия дивидент. Правилни са изводите на съда и за това, че внасянето на сума в размер на 400020 лв. на 30.10.2008 г. от Венко Кръстев по личната му сметка в "Райфайзенбанк"АД, не представлява доказателство, че внесената сума е получена от лицето като дивидент от "Бон Феро" ЕООД през 2008 г. Внасянето на посочената сума по банковата сметка на лицето доказва по безспорен начин, че лицето е разполагало с тази сума, но по никакъв начин не може да представлява доказателство за произхода на сумата. Във връзка с възражението в касационната жалба за това че съдът неправилно се е позовал на писмо изх. № 954-1/14.01.2010 г. от ТД на НАП гр. Варна относно съдържанието на РА на "Бон Феро" ЕООД следва да бъде отбелязано следното: на това дружество е съставен РА № 030900578/03.07.2009 г. относно облагането по ЗДДС за периода 01.11.2008 г. - 31.01.2009 г. и от съдържанието на този РА, който е приложен по делото, се установява, че действително не са направени констатации за това, че няма изплащане на дивидент през 2008 г. О същото писмо се установява още, че относно облагането по ЗКПО за 2008 г. и по ЗДДС за периода 01.09.2007 г. - 31.10.2008 г. е започнало друго ревизионно производство - възложено със ЗВР № 802576/20.11.2008 г., същото е спряно със заповед № 1736/19.06.2009 г. въз основа на подадено уведомление от Окръжна прокуратура - Варна, поради което и не е приключило. Позоваването от страна на съда в мотивите на решението очевидно е взето от последното изречение на писмото, в което е посочено, че няма данни относно изплатени дивиденти на лицето Венко Христов Кръстев. От формална страна съдът е допуснал грешка като е посочил в мотивите, че това се установява от съдържанието на РА № 030900578/03.07.2009 г., но по същество този неправилен довод на съда е без значение по делото, тъй като е посочен само като допълнителен довод във връзка с извода за липса на доказателства за изплащане на дивидента. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение