Решение № 3405 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15373/2014 г.

Решение № 3405 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15373/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Антоанета Калоферова, срещу решение № 6185 от 20.10.2014 г. по адм. дело № 2639 по описа за 2014 г. на административния съд - София град. С него по жалба на Лазгин Хасан Ахмед е отменен ревизионен акт № 2101308362 от 2.12.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 280 от 12.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София, относно определени задължения за данък върху доходите на физическите лица за ревизирана отчетна 2007 г. в размер на 7 825.58 лв., ведно с лихва за забава в размер на 4 956.69 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски според изхода от спора. Ответната страна по касационната жалба - Лазгин Хасан Ахмед оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Иван Иванов. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Никола Невенчин дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2101308362 от 2.12.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 280 от 12.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и е определено задължение за данък върху доходите за ревизираната 2007 г. в размер на 7 825.58 лв. и лихва за забава в размер на 4 956.69 лв. В мотивите на съдебния акт е обсъдена подробно фактическата страна по спора, възраженията на жалбоподателя, събраните гласни доказателства - разпит на свидетел. Направени са и съответните правни изводи, като е формирана преценка за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. От фактическа страна по делото не се оспорва, че през ревизираната 2007 г. ревизираното лице, което е семейно и има две непълнолетни деца, е придобило в режим на семейна имуществена общност недвижим имот, представляващ апартамент № 6, мезонет, намиращ се на трети и четвърти етажи в сграда, представляваща блок № 1, ж. к. Слатина, гр. София с площ от 107.23 кв. м., заедно с мазе № 1 и паркомясто № 9 от подземен етаж, за сумата от 66 320.00 лв., съгласно нот. акт № 117, том III, нот. дело № 489/2007 г. Също така е установено, че по силата на договор за финансов лизинг на пътно превозно средство, сключен на 2.10.2007 г. с "Уникредит Лизинг" АД, лицето е заплатило вноска в размер на 14 696.46 лв. То е декларирало, че източник на доходите му през този ревизиран период е дейността му като управител на "Лазар" ЕООД, а на съпругата му - като главен счетоводител в същото дружество. При осъществяване на ревизията е изготвен паричен поток с начално салдо през 2007 г. от 20 000.00 лв. В приходната част на същия са отнесени полученото възнаграждение от съпругата на лицето като трудово, а в разходната част - продажната цена на придобития недвижим имот, нот. такси, първоначална вноска по цитирания договор за финансов лизинг и две месечни плащания по него, както и разходи за издръжка по данни на НСИ. Получен е недостиг на парични средства в размер на 71 850.35 лв., съответно за лицето като съпруг - 1/2 от тази сума или 35 925.17 лв. На съпругата му Сузана Моллова също е осъществена ревизия, като събраните в това друго административно производство доказателства по повод предоставени парични средства от нейния баща Юлиян Моллов, който е едноличен търговец с фирма ЕТ "Ю С С Експорт импорт", Пещера, са приобщени към обсъжданото производство. Същите подробно са анализирани от първоинстанционния съд. Също така в съдебното производство са представени две присъди № 156 от 3.12.2009 г. по нохд № 2359/2009 г. на Пловдивския окръжен съд относно Жорж Николов Гаманов. С първата е признат за виновен за незаконно присвояване на чужда недвижима вещ - пари на стойност от 3 892 000.00 лв., собственост на "Когари" ООД, поради което лицето е осъдено. С втората присъда е признат за виновен, че като управител на посоченото дружество, след откриване на производство по несъстоятелност, е скрил вземане на същото по продажба на поточна линия за производство на спринцовки, като от деянието са настъпили значителни щети за кредитора "Банка за земеделски кредит" АД. Тя е изменена по повод квалифицирането на дейнието и е увеличен размерът на наказанието. В мотивите на първоинстанционното решение както вече беше посочено съдът е обсъдил и разпита на свидетеля Юлиян Моллов, тъст на ревизираното лице - жалбоподател. От него като краен резултат е констатирал, че това лице е предоставило на дъщеря си заем от около 70 000.00 лв. през юни 2007 г. При формиране на извода за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт съдът правилно е подходил като е обсъдил основния спорен момент от фактическа страна, а именно установяване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно дали в конкретния спор се установяват чрез събраните доказателства данни за укрити доходи. Настоящият съдебен състав не споделя преценката на съда за отсъствието на такива данни, което той обосновава чрез анализа на събраните доказателства и доказателствените средства - разпита на посочения свидетел и кредитирането на двете присъди, доколкото те се свързват само със способността на двете лица да предоставят в заем парични средства. В това се състои и допуснатото нарушение от страна на административния съд, а именно нарушаване на съдопроизводствените правила. Конкретно дори да се приеме, че физическите лица Юлиян Моллов и Жорж Гаманов да са има способността да предоставят в заем парични средства, още повече че първото лице е родственик на ревизирания субект, то не се явява доказано фактическото, действително получаване на тези суми 70 000.00 лв. и 300 000 лв.). По делото са представени договор за заем, анекс към него, както и съответните записи на заповеди по повод паричните средства, предоставени от Жорж Гаманов, както и присъдите, но същите не обосновават извод за реалното им предоставяне, факт преценяван с оглед на характера на договора за заем като реален. Освен това във връзка с предоставяне на парични средства от тъста на жалбоподателя като правнорелевантен факт следва да бъде правилно преценяван и този относно търговската му дейност, а не само този относно реалността на договорите за заем още повече, че е налице родствена връзка между лицата. Същата не трябва да бъде преценявана във вреда на същите, но по делото има данни, че лицето в посоченото качество е декларирало облагаеми доходи, които поставят под съмнение приетата способност да предоставя парични средства в твърдяните размери. Обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и се постанови друго по съществото на спора, понеже същият е изяснен от фактическа страна. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения общо в размер на 913.46 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение