Решение № 997 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7609/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, чрез пълномощник - старши юрисконсулт Минкова и от Е. И. И., против Решение № 6894/27.02.2025г. по адм. дело № 11011/2023г. по описа на Административен съд София – град / АССГ/, както и по частна жалба, подадена от Е. И. И. срещу Определение № 16880/18.05.2025г., постановено по същото дело на АССГ. С касационната жалба на ИАРА решението на АССГ се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развити са доводи, 'че съдът неправилно е определил като дължима на Е. И. сумата от 180 лв., представляваща обезщетение за периода 26-28.02.2019г., тъй като сумата е била изплатена с платежно нареждане от месец юли 2019г., на основание Заповед № ЧР-118/25.02.2019г. Оспорва се и определянето на обезщетение за месец юли и месец август 2019г. на Е. И., както и дължимостта на законната лихва, с довод за неправилно приложение на чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител / ЗДСл/. Иска се отмяна на решението на АССГ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Е. И. И. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в писмен отговор и в позиция по същество в открито съдебно заседание. Претендира разноски за първата и за касационната инстанция, съобразно списък на разноските. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК. С касационната жалба на Е. И. И. решение № 6894 от 27.02.2025г., постановено по адм. дело № 11011/2023 г. на АССГ, се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му с доводи, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението по ЗДСл. и не е съобразил изменението на исковата претенция, направено в заседанието на 04.02.2025г., както и неправилно е определил периода, за който обезщетението му се дължи. Подробни съображения касаторът И. развива в касационната жалба и в позиция по същество. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Ответната страна – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез пълномощник, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби на ИАРА и на Е. И. са подаден в срок, всяка от тях е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими за разглеждане. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. С оспореното решение АССГ е осъдил ИАРА да заплати на Е. И. И. обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода 26-28.02.2019 г. в размер на 180 лв., за месец май 2019 г. - 569,50 лв., за месец юни 2019 г. – 230 лв.; за месец юли 2019 г. – 230 лв. и за периода 1-26.08.2019 г. – 187,27 лв., както и сумата от 698,39 лв. лихва за забава върху горните обезщетения, в общ размер на 1396,77 лв., за периода от 17.11.2020 г. до 16.11.2023 г. и законната лихва върху главниците, считано от 17.11.2023 г. до окончателното им изплащане. С решението си първоинстанционният съд е осъдил ИАРА да заплати на Е. И. сумата от 10 лв. разноски в производството. Съдът е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за разликата до пълния предявен размер от 9000 лв., както и изцяло за периода от 1.03.2019 г. до 30.04.2019г. и за заплащане на лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 2910,24 лв. От фактическа страна АССГ е приел за установено, че Е. И. е бил в служебно правоотношение с ИАРА, което е било прекратено, а впоследствие – прекратяването е било признато за незаконно с решение № 8018 от 16.12.2019г. по адм. дело № 3280/2019г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 14168 от 17.11.2020г. по адм. дело № 5945/2020г. по описа на ВАС, V отделение. Със Заповед № ЧР-117/ 25.02.2019 г. по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., издадена от изпълнителния директор на ИАРА Е. И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, с определена основна заплата в размер на 1 200 лева. Със последваща Заповед № ЧР-118/ 25.02.2019 г., отново на изпълнителния директор на ИАРА е прекратено служебното правоотношение на И.. Двете посочени заповеди са връчени на 25.02.2019 г. Заповед № ЧР-118/ 25.02.2019 г. е обжалвана и отменена с решение на АССГ, постановено по адм.д. № 3280/2019 г., оставено сила с решение на ВАС от 17.11.2020 г., постановено по адм. д. № 5945/2020 г. Решаващият съд е установил, че в 6-месечния период по чл.104 ал.1 изр.1 от ЗДСл, за който И. има право на обезщетени //26.02.2019г. - 26.08.2019г./ той е бил регистриран като търсещо работа лице в Агенцията по заетостта за периода от 26.02.2019 г. до 13.05.2019 г., когато е встъпил в правоотношение с Регионалната служба по заетостта – София. За периода от месец май 2019г. до 26.08.2019г. съдът е установил размера на осигурителния доход на Е. И., в който период е заемал длъжността юрисконсулт в Агенцията по заетостта /от 15.05.2019 г. до 1.01.2020 г./ с вписана основна заплата от 970 лв. С платежно нареждане № 1/06.2019 г., в изпълнение на заповед № ЧР-300/26.6.2019 г., на основание чл.104 ал.1 от ЗДСл., на И. са изплатени общо 2400 лв., изчислени за основна заплата от 1200 лв., за период от два месеца. Първоинстанционният съд е приел, че 1200 лв. е основното възнаграждение на ищеца отпреди уволнението, както и това, определено със заповедта от 25.02.2019 г., с която е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и обосновал извод, че за м. март и април 2019 г. не се дължи възнаграждение на посоченото основание. АССГ е кредитирал заключенията на допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, основно и допълнително, неоспорени от страните, въз основа на които е установил, че за периода 26-28.02.2019 г. би се дължала основна заплата от 180 лв., която не е платена на И.. Според ССЕ за месеците май и юни 2019 г. И. е получавал възнаграждения по–ниски от тези от определеното му основно възнаграждение от 1200 лв., а именно за май 2019 г. – 630,50 лв. и за юни 2019 г. – 970 лв., които платени суми е приспаднал от сумата от 1200 лв., като определил размера на обезщетението за м.. май 2019 г. равняващо се на 569,50 лв. и за месец юни 2019 г. равняващо се на 230 лв.; Съдът е установил, че за м. юли и м. август 2019 г. /и конкретно от 01 до 26.08.2019 г./ И. е получавал основно възнаграждение от 970 лв., при което от дължимото основно възнаграждение от 1200 лв. е приспаднал сумите от 970 лв. за м. юли и 793,64 лв. – за посочения по-горе период за м. август 2019 г., в резултат на което е определил дължимото обезщетение за м. юли 2019 г. – 230 лв. и за м. август 2019 г. – 187,27 лв. Съдът е определил и лихва за забава върху сумата от 1396,77 лв., представляваща сбор от посочените вече месечни възнаграждения, определени като дължими на И., върху която сума/главница/ лихвата за забава за периода от 17.11.2020 г. до 16.11.2023г. е определил в размер на 698,39 лв., ползвайки лихвен калкулатор от сайта на НАП. Исковете за разликата до пълния предявен размер от 9 000 лв. / 6 основни заплати по 1500 лв./ АССГ е отхвърлил, както и отхвърлил иска за обезщетение за периодите м. април и м. май 2019 г. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с акта. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не се налага да бъдат преповтаряни. Съгласно чл. 104 ал. 1 ЗДСл., когато уволнението е било признато за незаконно, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата към момента на признаване уволнението за незаконно или неявяването му да заеме службата. Съответни на доказателствата са установяванията на първоинстанционния съд, че сумата от 1200 лв. е основното възнаграждение на ищеца отпреди уволнението, както и това, определено със заповедта от 25.02.2019 г., с която е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Съгласно чл.104 ал.1 от ЗДСл обезщетението следва да се определи в размер на основното месечно възнаграждение към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Правилно АССГ е дал вяра на приетото по делото и неоспорено от страните основно и допълнително заключение на назначената ССчЕ, установяващо размера на основното месечно възнаграждение на ищеца към момента на уволнението му със Заповед № ЧР-118/25.02.2019г., размера на основната му заплата за работата му в Агенция по заетостта, както и за разликата между основните му месечни възнаграждения, определени с посочената вече заповед и за длъжността му в Агенция по заетостта. В съответствие с т.4 от ТР №3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. №3/2004г., обезщетението се дължи със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт, в случая - 17.11.2020г. до 16.11.2023г. Неоснователни са доводите в касационната жалба на Е. И. за неправилно определяне на размера на предявения от него иск, като предявен в размер на 9000 лв. и несъобразяване с направено от него в заседанието на 04.02.2025г. изменение на иска. Видно от протокола от заседанието подобно изявление за изменение на размера на иска по чл.104 ал.1 от ЗДСл не е направено, поради което и същия е разгледан в размера, определен с уточняващата молба от 28.11.2023г.. Неоснователни са и оплакванията на касатора И. за неправилно определен размер на основното месечно възнаграждение за заеманата от него длъжност. Заповед № ЧР-117/25.02.2019г., в която този размер е определен, е обжалвана от ищеца именно в тази й част, като жалбата на И. е отхвърлена като неоснователна с решение по адм.д. № 2912/2019г. на АССГ, оставено в сила с решение по адм. д. № 14589/2019г. на ВАС. Факти за друг размер на основното месечно възнаграждение на И. не са установени по делото, нито по съответния процесуален ред пред първоинстанционния съд е направено искане за назначаване на експертиза за установяване на факти, благоприятни за тази страна по делото, както и не са представени други доказателства за установяването им, поради което, при проявената процесуална пасивност пред първостепенния съд и при наличието на забрана за нови фактически установявания (чл.220 АПК), наведените пред касационната инстанция доводи за неправилно определен размер на основното месечно възнаграждение, е недопустимо да се разглеждат от настоящия състав. Доводите в касационната жалба на ИАРА за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение на Е. И. за периода 26-28.02.2019г. и за периода, през който е работил в Агенция по заетостта, са неоснователни. Размера на тези обезщетения е определен от съда въз основа на заключението на ССЕ, прието от съда и неоспорено от страните и в съответствие с писмените доказателства, установяващи липсата на изплатено обезщетение за първия период / 26-28.02.2019г./ и дължимия му размер, както и разликата в размера на основното месечно възнаграждение на ищеца в ИАРА и в Агенция по заетостта за съответните периоди. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК и осъществил дължимия контрол за законосъобразност на оспорения административен акт по всички основания, посочени в чл. 146 АПК, установявайки и релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като правилно е кредитирал заключенията на ССЕ. Решението е постановено при правилно разпределена тежест на доказване в процеса, съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното, решението на АССГ в обжалваните от ИАРА и Е. И. части, като постановено при липса на посочените касационни основания по чл.209 т.3 от АПК трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на страните не се присъждат. Частната жалба на Е. И. И. срещу Определение № 16880/18.05.2025г., постановено по адм. д. № 11011/2023г. на АССГ, е неоснователна. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски в производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В съответствие с тази норма и при частично уважен иск за обезщетение, от общо заявените по списък от ищеца разноски в размер на 15 лв., претенцията за разноски е уважена от първоинстанционният съд в размер на 10 лв. – съразмерно с уважената част от иска, в който смисъл са изложените кратки, но правилни мотиви в обжалваното определение. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение