Определение № 9295 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „МЕФ Лоджистик“ ООД с ЕИК 201065056 срещу Разпореждане № 34329 от 03.09.2026 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 9648/2026 г. С обжалваното разпореждане съдът отхвърля искане с вх. № 28001/06.08.2026 г. по описа на Административен съд София-град, подадено от „МЕФ Лоджистик“ ООД против неоснователни действия на Агенция „Пътна инфраструктура“, изразяващи се в ограничаване на движението на тежкотоварни камиони с маса над 20 тона в часовете между 13:00 ч. и 21 :00 часа на 06.08.2026 г. по цялото продължение на автомагистрали „Тракия“, „Марица“, „Хемус“, „Струма“ и „Европа“, както и по цялото продължение на пътищата от първокласната и второкласната пътна мрежа. Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно и иска неговата отмяна. Излага подробни съображения за допуснати от съда съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Частният жалбоподател се представлява от адв. Й. Лалова. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ в писмен отговор чрез гл. юрисконсулт Н. Маринова, застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Иска обжалваното разпореждане да бъде оставено в сила и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 254, ал.1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане съдът отхвърля искането на „МЕФ Лоджистик“ ООД против неоснователни действия на Агенция „пътна инфраструктура“, изразяващи се в ограничаване на движението на тежкотоварни камиони с маса над 20 тона в часовете между 13:00 ч. и 21:00 часа на 06.08.2026 г. по цялото продължение на автомагистрали „Тракия“, „Марица“, „Хемус“, „Струма“ и „Европа“, както и по цялото продължение на пътищата от първокласната и второкласната пътна мрежа като от една страна приема, че действието е прекратено, поради което искателят няма правен интерес от обжалването, а от друга ответната страна е представила доказателства (конкретни административни актове), от които се установява, че действията са предприети в изпълнение на административни актове, поради което не е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 250, ал.1 АПК. Разпореждането е правилно. Искът по чл. 250 АПК е средство за защита срещу фактически действия, извършвани от административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган, които засягат неправомерно права или законни интереси на лицето, спрямо което са насочени. Понятието „неоснователни действия“ е дефинирано от закона, а именно това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Защитата, която осигурява чл. 250, ал. 1 АПК е само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. Наличието или липсата на такова действие е част от предмета на материалния спор и подлежи на проверка от съда при произнасяне по основателността на искането. В случая съдът правилно въз основа на представените от ответника доказателства е достигнал до извод, че действията по ограничение на движението тежкотоварни камиони с маса над 20 тона в часовете между 13:00 ч. и 21:00 часа на 06.08.2026 г, по изрично изброените в искането пътища е извършено въз основа на конкретно издадени административни актове, които разпореждат ограничението, поради което не е налице основателно действие по смисъла на чл. 250, ал.1 АПК. Липсата на неоснователно действие, което да бъде отменено прави искането неоснователно, както правилно посочва първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и представите доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, своевременно направеното искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконслутско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган - ответник, следва да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение