Определение № 60120 от 30.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3526/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Т. Л. против определение № 494 от 05.07.2021 г. по гр.д. № 2331/2021 г. на ВКС, І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на решение №18/29.04.2021г. постановено по гр.д.№217/2020г. по описа на Районен съд – Златоград и той е осъден да плати на С. А. Л. деловодни разноски в размер на 400 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението поради неправилно приложение на процесуалните правила относно необходимото другарство и относно привеждане на молбата за отмяна в съответствие с процесуалните изисквания за редовност. Ответникът по частната жалба С. А. Л. оспорва молбата и моли като правилно, обжалваното определение да се остави в сила. Моли да му се присъдят деловодни разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата за отмяна, подадена от Р. Т. Л. против решение №18 от 29.04.2021г. на Районен съд - Златоград по гр.д.№217/2020г., с което е признато за установено на основание чл.124 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, вр. чл.238 и чл.239 ГПК по отношение на [община], че С. А. Л. е собственик на недвижим имот с площ от 35 кв.м. (без пл. номер, но с проектен идентификатор), при граници и съседи: на изток УПИ ..... в кв.116а по ПУП на [населено място]; на запад – пешеходна пътека; на юг-УПИ VIII- ....., 1263 в кв. ..... по плана на [населено място], утвърден със заповед № РД23/12.01.1987г., изм. със заповед №60/20.03.1991г. на председателя на ОНСН., обозначен графично с жълт цвят на комбинирана скица към заключението на СТЕ, изготвена от в.л. инж. Денка С., въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Решението е постановено като неприсъствено. Молителят не е участвал като страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна е поискал. Позовавал се на основанието по чл.304 ГПК, като твърди, че е собственик на част от спорното място по приключилият спор, че в кадастралния план по действащия регулационен план е допусната грешка при заснемане на част от неговия имот. Счита, че решение го обвързва, а не е бил привлечен в производството да защити собствеността си, поради което иска отмяната му. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че молителят нито е бил страна, нито е необходим другар на страна в производството, по което е постановено решението, предмет на искането за отмяна и поради това не е обвързан от него и съгласно чл. 304 ГПК не може да иска отмяна на това решение. Съдът се е позовал на т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК, според която в производството по проверка допустимостта на молбата за отмяна, съдът проверява и дали е подадена против подлежащо на отмяна решение и от процесуално легитимирана да иска отмяна страна и ако прецени, че не е, оставя молбата без разглеждане в производството по чл. 307, ал.1 ГПК. Определението е правилно. Активно легитимирано на иска отмяна на влязло в сила решение е лице, което е било страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна иска – чл. 303, ал.1 ГПК, или е необходим другар на страна, обвързан от силата на пресъдено нещо поради естеството на разгледаното правоотношение, което предполага еднакво решение по отношение на всички страни по правоотношението, респективно относно спорното право, което е неделимо – чл. 304 ГПК.. В случая молителят не е бил страна в производството по иска за собственост и по отношение на него това решение няма сила на пресъдено нещо. Той не е обвързан от решението. Решението влиза в сила само по отношение на страните, техните универсални и частни правоприемници, придобили права след предявяване на иска – чл. 298, ал.1 и 2 ГПК. Молителят не е правоприемник на страна по приключилия спор – позовава се на придобивно основание от 1982 г. Молителят не е и необходим другар. Необходимо другарство е налице когато естеството на спорното право или правоотношение е такова, че налага решението при защита на това право да е еднакво за всички носители на това право, респективно за страните по правоотношението. Правото на собственост дори когато се притежава в съсобственост не е от категорията на неделимите права. Съсобствениците са обикновени другари – правата на всеки съсобственик са самостоятелни, той преценява как да ги упражнява и не е задължен да ги защитава едновременно с другите съсобственици. Не е налице необходимо другарство и когато различни лица претендират за един и същ имот или за едни и същи части от него. В този случай третото лице, какъвто е частният жалбоподател може да защити правото си на собственост в исково производство против този, който оспорва правото му на собственост. Той не е участвал в приключилото производство, по отношение на него то не създава сила на пресъдено нещо и не може да му бъде противопоставено възражение за отвод за пресъдено нещо. Затова не е необходимо да се инициира от молителя производство за отмяна на решението, за да отпадне силата на пресъдено нещо по отношение на него, за да може да предяви иск за собственост против страна по приключилото дело. Производството за отмяна на влязлото в сила решение е извънреден способ за отмяна на влезлите в сила решения само на изчерпателно изброените основания в закона по молба на страна или лице, на което чл. 304 ГПК предоставя активна процесуална легитимация. Липсата на такава е основание да се остави молбата без разглеждане в производството по чл. 307, ал.1 ГПК. Съдът в процедирал в съответствие с тази норма. Липсата на активна процесуална легитимация не може да се отстрани с оставяне на молбата без движение и даване на указания. Указания за отстраняване на нередовности на молбата се дават когато в нея не е посочено конкретно основание за отмяна или когато такова не е мотивирано. Настоящия случай не е такъв. Молителят е посочил защо иска отмяна, но чл. 303, и чл. 304 ГПК не предоставят активна процесуална легитимация да се иска отмяна при тези твърдения и данни по делото. Поради това оплакванията за това, че молбата следвало да се остави без движение и да се дадат указания са неоснователни. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да се потвърди. В съответствие с този резултат, на ответника по частната жалба следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказания размер с договора за правна помощ - 400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение