Определение № 416 от 09.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 671/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С разпореждане № 2641 от 16.07.2026 г по НЧХД № 387/26 по описа на Районен съд, Сливен, е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано пред Районен съд, Сливен, по частна жалба на Г. М. Г. срещу Г. А. Д. и М. Д. Г. за престъпление по чл. 161, ал. 1 вр. чл. 130 вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 144, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Делото е подсъдно на Районен съд, Сливен, по правилата на местната подсъдност. С оглед на обстоятелството, че съдебният заседател в Районен съд, Сливен, Д. Д. е баща на М. Д. Г., съдиите от съда по подсъдност са се отвели, на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Депозираните отводи са довели до липса на процесуална възможност за разглеждане на частната тъжба, което е обусловило прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на настоящата инстанция, на основание чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намира, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, за промяна на местната подсъдност, поради следните съображения: Делото е образувано в съда, на който е подсъдно, но поради отводите на работещите там съдии, не може да бъде сформиран състав, който да го разгледа. При това положение, необходимостта от провеждане на съдебно производство налага пренасяне на делото от Районен съд, Сливен, в друг, еднакъв по степен съд, който е в териториална близост, а именно: РАЙОНЕН СЪД, ЯМБОЛ. По изложените съображения, ВКС намери, че НЧХД № 387/26 по описа на Районен съд, Сливен, следва да бъде изпратено на Районен съд, Ямбол, за което да бъде уведомен първият съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, ВКС, ІII НО,