Определение № 12 от 25.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 182/2018 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на В. П. Д., подадена на 19.09.2017г., за отмяна на влязло в сила решение на Районен съд Варна по гр.д. № 2875/2014г., с което е отхвърлен предявения от молителя иск по чл. 23, ал.2 СК против М. А. Д. за признаване за установено, че е собственик на 77,775% от придобитият по време на брака апартамент в [населено място], [жк], с идентификатор 10135.3511.244.21.34 по кадастралната карта. Видно, че соченото решение на районния съд е потвърдено с решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2282/2015г. и не е допуснато до касационно обжалване от Върховния касационен съд по гр.д. № 3194/2016г. на І г.о. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят представя новооткрито писмено доказателство - документ, удостоверяващ, че е внесъл в Д. сумата 8510 лв. през 1981г. Твърди, че се е снабдил с документа през месец юли 2017г. Молбата за отмяна е подадена 19.09.2017г. и следва да се приеме, че е спазен срока по чл. 305 ал.1, т.1 ГПК. По молбата е внесена държавна такса и същата е вписана. Ответницата М. А. Д. е представила писмен отговор, в който намира молбата за неоснователна. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.