Определение № 3312 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2278/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25008675 от 29.03.2024 г. на В. П. Н. с искане за отмяна на влязлото в сила решение от 16.03.2022 г. по в.гр.д. № 13719/2020 г. на ГС – София и потвърденото с него решение от 30.07.2020 г. по гр.д. № 74864/2018 г. на РС – София, на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът- „Симбилд“ АД, представляван от управителя на дружеството, в писмено становище, излага съображения за недопустостта на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307 ГПК, намира следното: С въззивно решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение, в частта му с която В. П. Н. е била осъдена да заплати на „Симбилд“ АД сумата 11 423,73 лв., представляваща обезщетение за лишаване на дружеството от ползване на апартамент № 18, находящ се в [населено място],[жк], ул. „64-та“ № 9, на основание чл.59 от ЗЗД, за времето от 04.01.2018г. до 30.09.2018г. Прието е, че не са ангажирани доказателства за наличие на правно основание за ползването на имота, произтичащо от валидно съществуващо между страните облигационно правоотношение или от надлежно учредено вещно право на ползване. Изложени са съображения за това, че съдебният акт, постановен по реда на чл.323, ал.1 ГПК, не съставлява правно основание за безвъзмездно ползване, тъй като собственик на имота не е съпругът на ответницата, а дружеството, което притежава самостоятелна правосубектност. Посочено е, че наемно провоотношение по чл.57, ал.2, изречение второ СК би могло да възникне само ако апартаментът беше собственост на другия съпруг или на негови близки в хипотезите на чл. 56, ал.2 и ал.3 СК, но в случая собственик е акционерно дружество, поради което не биха могли да се приложат съответните разпоредби на Семейния кодекс/. По тези съображения е уважен предявения от дружеството иск. В молбата за отмяна молителката поддържа, че е налице ново доказателство – договор от 01.08.2011 г. за предоставяне право на ползване на апартамент апартамент № 18, находящ се в [населено място],[жк], ул. „64-та“ № 9, сключен между „Симбилд“ АД и В. Н., за който тя е знаела, че се намил в офис на дружеството, но не е могла да се снабди своевременно, тъй като не е имала достъп до офиса. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно, като съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото доказателство. В случая представения от молителката като ново писмено доказателство - договор от 01.09.2011 г., по който тя е страна и е бил известен още по време на разглеждане на спора по същество пред първата инстанция, но в отговора на исковата молба тя не е направила възражение, че ползва имота въз основа на същия, нито се е възползвала от процесуалната възможност да поиска от съда да задължи ищцовото дружество „Симбилд“ АД по реда на чл. 190 ГПК да предостави намиращия се в него /по нейно твърдение/ договор от 01.09.2011 г., касаещ процесния недвижим имот. При тези данни настоящия състав намира, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен срок. Молбата за отмяна е подадена на 29.03.2024 г., а решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 06.02.2023 г., т.е. това е най-късния момент до който молителката, която е знаела за договора, е могла да се снабди с него, ако положи дължимата грижа за добро водене на процеса, поради което с оглед датата на подаване на молбата за отмяна на влязлото в сила решение по настоящото дело тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл. Сроковете по чл. 305 ГПК са преклузивни и за тях съдът следи служебно. При неспазен срок се преклудира правото на страната да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът