Определение от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4173/2017 г.

Образувано е по жалба на Застрахователна компания "Надежда" със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 410-ОЗ от 10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор, с което на ЗК "Надежда" е приложена принудителна административна мярка по реда на Кодекса за застраховането. В съдебно заседание от 06.10.2025 г. жалбоподателят е отправил искане за допускате на повторна/ разширена съдебна експертиза със задачи, описани в подадената от компанията писмена молба от 16.10.2025 г. подробно в осем пункта. Мотивът на дружеството е, че вещото лице не е изяснило в пълнота поставените и допуснати от съда въпроси с определението от 16.10.2024 г. и от разпита му в съдебно заседание е видно, че не е обосновало как точно е достигнало до изводите в заключението си. Жалбоподателят иска алтернативно и допускане на комплексна експертиза с още едно вещо лице - оценител, който да оцени конкретни активи на дружеството, несъобразени в приетото по делото заключение. По делото на 24.10.2025 г. е постъпило възражение от Комисията за финансов надзор, в което страната излага подробни съображения за неотносимост на поставените въпроси към предмета на спора и неоснователност на доказателственото искане. Съдебният състав приема, че доказателственото искане е допустимо, но неотносимо за спора, поради което съдебна експертиза с поставените в молбата на жалбоподателя конкретни задачи не следва да бъде допускана. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, както и от обясненията, дадени в съдебно заседание, експертът е направил изчерпателен анализ по поставените задачи, като се е запознал с доказателствата по делото, извършил е допълнителни проверки и е искал устни разяснения и от двете страни. Оспореният акт е издаден въз основа на направени от органа констатации за активите и пасивите на дружеството към 30.06.2016 година. По допуснатите от съда въпроси вещото лице е извършило проверки и към 31.12.206 г., както и към 10.03.2017 г. - датата на издаване на административния акт. Обяснението на експерта е, че към тези дати са използвани данни от прегледа на баланса по Платежоспособност II, изготвен от Mazars, назначен и извършен за баланса към 30.06.2016 г. Всички въпроси, поставени от жалбоподателя с молбата от 16.10.2025 г., касаят изясняване на допълнителни обстоятелства, съобразяване с "пазарни" и "справедливи" оценки на активи след датата на издаване на акта. Вещото лице е дало подробни обяснения кои от активите, налични към съответните периоди по поставените му задачи, е оценявал и въз основа на какви документи. По делото са приети доказателства за оценка на дяловете на "Бета Тур" ООД към м. ноември 2016 г., вещото лице е съобразило замяната на недвижимия имот в кв. Горна Баня с дялови участия. Експертът е извършил оценка и спрямо "Медицински център Надежда 1" ООД, а относно подхода и метода на оценяването по делото се съдържат доказателства, които съдът ще прецени в тяхната съвкупност, като съобрази и релевантния период на проверката. Поставеният с молбата на дружеството въпрос 2 не е обоснован; въпрос 4 е с правен характер; въпрос 5 и 7 изискват повторни оценки по "справедлива" стойност; въпрос 8 има характер на изразено становище. Съгласно чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, съдът има задължение да постави допълнителна задача на вещото лице или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти. Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност - повторно заключение. По делото липсват предпоставките по чл. 201 ГПК - заключението е достатъчно пълно и ясно, обосновано е въз основа на ангажираните в производства доказателства, извършени допълнителни проверки и обяснения на страните. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а ще го обсъдил ведно с всички събрани по делото доказателства - чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Предвид изложеното, Върховният административен съд