Определение № 55 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 780/2017 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Кооперация „Н. 3” - [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 25.10.2016 г. по възз. т. д. № 83 /2016 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отхвърлен иск на молителя за признаване за установено в отношенията между страните по делото на съществуването на арендни правоотношения между страните по посочени договори за аренда на земеделски земи. Като основание за отмяна са посочени тези по чл. 303,ал.1,т.3 и т.5 ГПК. Насрещната страна Б. С. М. е подал отговор, с който поддържа, че молбата е неоснователна. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената на 25.01.2017 г. молба за отмяна е недопустима поради следното: Решението, чието отмяна се иска не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила с постановяването му, а молбата за отмяна е подадена в последния ден на тримесечния срок от постановяване на решението. Като основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК е посочено 1) висящото тълкувателно дело № 7 /2014 г. на ВКС, ОСГТК, в което се разглежда въпросът (по т.1): представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението. във връзка с 2) висящото тълкувателно дело № 2 /2015 г. на ВКС, ОСГТК, в което се разглежда въпросът: приложимо ли е и при какви предпоставки вписването на основание чл.27,ал.2 от Закона за арендата в земеделието на прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години, поради едностранното му извънсъдебно разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от 3 месеца съгласно чл.28,ал.1, вр. чл.27,ал.1,т.2 от Закона за арендата в земеделието”. Молителят твърди, че във въззивното решение е прието, че договорът за аренда се разваля по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД и че в уведомителните писма не се съдържа изрично предупреждение, че след изтичане на определен срок и неизпълнение, договорът ще се счита развален. Молителят твърди, че произнасянето по тълк. д. № 2 82015 г. по предпоставките за прекратяване на договор за аренда ще бъде различно от това на въззивния съд, с което ще бъде осъществено основание по чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Основанието по чл.303,ал.1,т.3 ГПК предвижда като предпоставки за отмяна на влязло в сила съдебно решение да бъде отменено постановление на съд или на друго държавно учреждение, на което е основано влязлото в сила съдебно решение. Не се твърди отмяна на такова постановление, нито се визира такова постановление. С постановяване на тълкувателно решение не се отменят влезли в сила съдебни постановления. Като основание за отмяна по чл. 303,ал.1,т.5 ГПК е посочено, че е допуснато процесуално нарушение при извършването на доклада по делото и то представлява лишаване на молителя от участие в делото. Основанието по чл.303,ал.1,т.5 ГПК предвижда като предпоставки за отмяна на влязло в сила съдебно решение страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Нищо такова не се твърди, молителят, който е ищец и е инициирал производството, е бил представляван от същия процесуален представител – адвокат, който е подал и молбата за отмяна. В обобщение – като основания за отмяна са посочени обстоятелства, които не попадат в предпоставките за отмяна, които са предвидени както в двете посочени от молителя основания за отмяна (по т.3 и т.5), така и в останалите предвидени в ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения. А молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303,ал.1 и чл.304,ал.1 ГПК, е недопустима. Върховният касационен съд следва да се произнесе с определение, с което да я остави без разглеждане. При този извод искането на молителя за спиране на производството по делото следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода от това производство на молителя не следва да бъдат присъждани разноски. Ответникът претендира разноски, но не е е посочил какви разноски е направил, не е представил списък за разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което и на него разноски не следва да се присъждат. Воден от гореизложеното, съдът