Определение № 111 от 19.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение от 27.02.2019 г., постановено по в.гр.д. № 3263/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е частично са уважени искове по чл. 200 КТ. С решение от 17.10.2019г. ВКС е отменил решение от 27.02.2019г. по гр.д.№3263/2018г. на ГС София в частта, с която ЕТ „А.-Ц-Г. Д.” е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди от смърт настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г. за разликата над 25000лв. до 50 000 лв. за всеки един от ищците и е отхвърлил предявените искове за сумите над 25 000 /двадесет и пет хиляди / лв. до 50 000/петдесет хиляди/ лв. С молба от 25.10.2019 г. жалбоподателят ЕТ „А. – Ц – Г. Д.“ е поискал да бъде изменено решението в частта му досежно разноските. Ответникът по жалбата и по молбата – Г. А. Д. в писмено становище поддържа, че правилно в решението си Върховният касационен съд не е присъдил разноски на жалбоподателя. С определение № 423/02.12.2019 г., настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е оставил без разглеждане молбатa от 25.10.2019г ЕТ „А. – Ц – Г. Д.“ за изменение на решение от 17.10.2019г. по гр.д.№1446/2019г. Върховният касационен съд в частта й за присъждане на разноски за производството по гр.д.№59090/2014г. на Софийски районен съд и по гр.д.№ 3263/2018г. на Софийски градски съд. С определение № 153/15.04.2020 г. по гр.д. № 272/2020 г. състав на III –г.о. на ВКС е отменил горепосоченото определение в обжалваемата му част и е върнал делото за разглеждане на молбата по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, приема за установено следното: С молба от 25.10.2019 г. жалбоподателят ЕТ „А. – Ц – Г. Д.“ е поискал да му бъдат присъдени сторените в предходните две инстанции съдебни разноски. Съобразно разпоредба на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответника има право да иска заплащане на разноски съобразно отхвърлената част на иска. В случая е предявен иска с правна квалификация по чл. 200 КТ с цена на иска в размер на 50 000 лв. С решение № 189/17.10.2019 г. по гр.д. № 1446/2019 г. настоящия състав IV – г.о. на ВКС е отхвърлил предявения иск за разликата над 25 000 лв. за всеки от двамата ищци. Претендират се разноски в размер на 2500 лв./листове 54 и 56 по делото пред II – инстанция/ представляващи адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и държавна такса в размер на 2080 лв./лист 56 по делото пред II - инстанция/, както и разноски за процесуално представителство пред I – инстанция се в размер на 3000 лв/ лист 304 по делото пред I - инстанция/. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът може да редуцира претендираното адвокатско възнаграждение съобразно правната и фактическа сложност на делото, в случая такова възражение е релевирано своевременно в открито съдебно заседание пред I – инстанция/лист 308 по делото/, както и в открито съдебно заседание пред II – инстанция/лист 63 по делото/. Съобразно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно материалния интерес възлиза на сумата от 1580 лева за всяка от инстанциите или общия размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 3160 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК заплатените такси и разноски се заплащат на ответника съобразно уважената част от иска, като в случая следва да бъдат присъдени половината от сторените в производството съдебно – деловодни разноски, представляващи платената държавна такса в размер на 3040 лв. за първа и втора инстанция. При така установените данни на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които да му се заплатят от А. Д. и Р. Д.. Предвид изложените съображения, съдът