Определение № 144 от 01.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2013 г.

Производството е по чл. 307 ал.2 ГПК вр. чл. 303 ал.1 т.1 и т. 5 ГПК. Образувано е по повод молба за отмяна от 03.12.2012 г., подадена от С. Б. С., представяван от адв.А. К., срещу влязло в сила решение от 17.06.2011 г. по гр.д.№10 865/2010 г. на Софийски районен съд, 34 състав. Ответникът по молбата ,чрез пълномощниците си адв.Р. Ш. и адв. Н. Б. изразява становище,че молбата за отмяна е недопустима, поради изтекли преклузивни срокове за подаването й. По делото настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., установи следното: Предмет на молбата за отмяна е посоченото решение, с което е уважен предявен от ответника по молбата срещу молителя иск по чл. 124 ал.1 ГПК, като е признато за установено ,че не дължи на молителя сумата 10 000 лв. главница, 3895,04 лв.мораторна лихва за периода 20.02.1998 г.-23.10.200 г., законна лихва от 23.10.2000 г. и разноски в размер на сумата 1 184 лв., за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№917/2000 г. на Софийски градски съд и е образувано изпълнително дело № 20097890400200 на ЧСИ Н.К., поради погасяване на вземането по давност, изтекла на 02.10.2006 г.За да постанови този резултат съдът е приел, че вземането на молителя е било установено с влязло в сила на 29.09.2001 г. решение по гр.д.№917/2000 г. на Софийски градски съд. Приел е,че не е установено започналата да тече погасителна давност срещу така установеното вземане да е прекъсната преди 02.10.2006 г. и че на тази дата ,присъствен ден, тя е изтекла.Молбата за образуване на изпълнителното дело е постъпила при ЧСИ след тази дата- на 21.05.2007 г.,когато вземането е било погасено по давност.Поради това е счел иска за основателен и го е уважил и е присъдил направените разноски по делото в размер на 3 057,90 лв. Молителят поддържа молбата на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.Счита,че е бил лишен от възможността да участва по делото. Твърди, че е бил призоваван на постоянния му адрес, на който и живеел, но никога не е бил потърсен от призовкар, нито е било залепено уведомление. С отбелязването в съобщението, че на адреса живеят наематели, които не го познават, без да е посочено името на лицето, дало сведенията, както и с посочването, че няма пощенска кутия, което не отговаря на истината намира, че са допуснати процесуални нарушения, довели до лишаването му от възможността да участва по делото.Твърди, че е налице и ново писмено доказателство, което не е било известно при решаването му.Това е препис от решението по гр.д.№ 917/2000 г. на Софийски градски съд, с отбелязване,че е влязло в сила на 30.05.2002 г.Счита, че ако е било известно, предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен.Моли решението да бъде отменено. Съдът намира ,че молбата за отмяна е подадена извън сроковете по чл.305 ал.1т.1 и т.5 ГПК.Подаването й е следвало да бъде осъществено в тримесечен срок считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, относно основанието по чл.303 ал.1 т.1 и от узнаване на решението, относно основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. На 11.08.2012 г. на молителя е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на парично задължение към ответника по молбата, произтичащо от атакуваното решение, с което е бил осъден да му заплати направените по делото разноски. Връчването е осъществено от връчител от кантората на частен съдебен изпълнител М. П., като в разписката е отразено ,че то е станало при условията на чл. 44 ал.1 ГПК.Отбелязано е, че след проведен разговор с адресата ,той категорично отказал да получи поканата. Връчването е удостоверено с подписа на връчителя. Същото е осъществено при спазване условията на чл. 44 ал.1 пр.5 ГПК, с което следва да се приеме,че молителят е узнал атакуваното решение на посочената дата, тъй като съгласно чл.44 ал.1 пр.6 отказът на получателя не засяга редовността на връчването.Твърдението му, че е узнал съдебния акт на 02.11.2012 г.,когато направил справка за образувани дела в Софийски районен съд при тези обстоятелства не може да бъде възприето.Срокът по чл.305 ал.1 т.5 пр.1 ГПК е изтекъл на 11.11.2012 г.,който е почивен ден, респективно на 12.11. 2012 г.,който е първият следващ присъствен ден,съгласно чл. 60 ал.6 ГПК.Молбата за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК е подадена след изтичането му- на 03.12.2012 г. Молителят се позовава и на ново писмено доказателство-заверен препис от решението по предходното водено между страните гр.д.№917/2000 г. на Софийски градски съд, І г.о., 2 състав, на което е отбелязано,че е влязло в сила на 30.05.2012 г.,както и че се е снабдил с това писмено доказателство на 21.11.2011 г. Подаването на молба за препис от влязлото в сила решение не е от естество да обоснове извод, че срокът за подаване молба за отмяна е започнал да тече от датата, на която същият е бил издаден. Това решение е съобщено чрез процесуалните представители на всяка от страните на 14.09.2001 г. Следователно е влязло в сила 29.09.2001 г.,както е приел и съдът,постановил атакуваното решение. Действително по настоящото дело и по гр.д.№10 865/2010 г. на СРС са представени копия от решението по гр.д.№ 917/2000 г. на СГС с различни отбелязвания за това, кога е станало това, които са без правно значение. Молителят е могъл да се снабди със заверен препис от него от деня следващ датата на влизането му в сила на 29.09.2001г. Най-благоприятният срок за снабдяване с това писмено доказателство във връзка с настоящото производство, е от датата на узнаване на атакуваното решение, който както беше посочено по-горе е изтекъл.Поради изложеното и на двете поддържани основания молбата следва да се остави без разглеждане като просрочена. С оглед изхода на делото на ответника по молбата трябва да бъдат присъдени направените разноски по делото за възнаграждение на един адвокат. По изложените съображения състав на ВКС, ІІІ г.о.